Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— И да дрънкаш — добавих аз с пълна уста. — Не забравяй дрънкането, старо.

— Това не е просто дрънкане, умнико. А задълбочен психологически анализ, понякога за повдигане на самочувствието ти. Понякога за мъдър съвет, обоснован от дългогодишен опит.

— Имам план, не се притеснявай — отвърнах аз и изоставих темата.

— Дано да е сполучлив — предпочете Нана да има последната дума. — Алекс, ако я изгубиш, никога няма да можеш да го преживееш.

Разходката с децата и дори разговорът с Нана ме оживиха. Чувствах се бодър и отпочинал.

Бях започнал да покривам стените на спалнята със забележки и теории, а също така и наченки на теории относно Томас Пиърс. Цялата ми стая бе набодена с хартийки. Ако някой я видеше, сигурно щеше да си каже, че знам какво върша, обаче противно на общоприетото мнение, външният вид почти винаги лъже. Имах хиляди нишки и все пак нито една конкретна.

Спомних си какво бе написал господин Смит в едно от съобщенията си до Пиърс, което Пиърс бе предал на ФБР: Богът в нас е този, който измисля законите и може да ги променя. А бог е вътре в нас.

Думите ми звучаха познато и най-накрая разбрах откъде са. Цитатът бе от Джоузеф Кембъл, американския митолог и фолклорист, преподавал в Харвард, когато Пиърс е бил студент там.

Опитвах различни подходи към загадката. Имаше две неща, които привличаха вниманието ми.

Първо. Пиърс се интересуваше от лингвистика. Бе изучавал тази наука в Харвард. Възхищавал се е от Ноам Чомски. Значи го интересуват и езикът, и думите.

Второ. Пиърс бе изключително организиран. Бе създал лъжливото впечатление, че господин Смит е неорганизиран. Нарочно бе подвел ФБР и Интерпол.

Пиърс е оставял неща, за които да се хванем от самото начало. Някои от тях бяха очевидни.

Той иска да бъде хванат. Тогава защо не се спре сам?

Убийство. Наказание. Дали Томас Пиърс не наказва сам себе си, или наказва всички останали? Тъй или иначе, в момента май наказваше единствено мен. И може би си го заслужавах.

Някъде към три часа отново зарязах работата и отидох да взема Деймън и Джани от училище. Не че имаха нужда някой да ги води до къщи. Просто адски ми липсваха. Исках непрекъснато да ги виждам, да ги усещам кран мен.

Освен това главата започваше да ме цепи и исках да се поразведря, да се откъсна за малко от работата си.

Видях Кристин в двора на училището. Бе заобиколена от деца. Спомних си, че самата тя искаше да има деца. Изглеждаше толкова щастлива, а виждах, че и на децата им харесва да са с нея. На кого ли не би му харесало. Изглеждаше толкова естествена, въртейки въжето за скачане и облечена в тъмносин делови костюм.

Усмихна се, като ме видя да се приближавам през пълния с деца двор. Усмивката й стопли сърцето ми, а също и някои други места.

— Виж ти кой излязъл да глътне малко чист въздух — възкликна тя.

— Когато бях в гимназията — започнах, докато тя продължаваше да върти въжето, — си имах приятелка. Беше през първата и втората година.

— Ммммм. Хубава и ревностна католичка. С бяла блузка, плисирана поличка и обувки без токове.

— Беше много хубава. Всъщност тя сега е ботаничка. Разбираш ли, хубава. Ходех пеша чак до Саут Карълайна Авеню само за да я видя за няколко минутки как излиза от училище. Бях направо отнесен.

— Сигурно обувките без токове са ти подействали. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че пак си отнесен? — засмя се Кристин.

Децата едва ли разбираха какво си говорим, но и те се засмяха заедно с Кристин.

— Аз съм нещо повече от отнесен. Отвян съм.

— Ами че това е много хубаво — каза тя, продължавайки да върти въжето и да се усмихва на децата, — защото и аз съм така. И когато този твой случай приключи, Алекс…

— Каквото кажеш. Само думичка казваш и е готово.

Очите й заблестяха по-силно от обикновено.

— Един уикенд далеч от всичко. Може би в някой селски мотел или което и да е затънтено място.

Ужасно ми се искаше да я грабна и да я притисна в прегръдките си. Да я грабна и да я покрия с целувки направо тук, пред очите на децата, но това даже не биваше да си го помислям.

— Става — отвърнах твърдо. — Давам дума.

— Ще ти напомня, не се бой. Отвян , а? Харесва ми. Да видим къде ще ни отвее вятърът през уикенда.

Върнал се обратно вкъщи, работих по случая с Пиърс, докато стана време за вечеря. Хапнах набързо един хамбургер с грахово пюре заедно с Нана и децата. После Нана ми отряза малко от кекса, след което отново се оттеглих в стаята си. Добре нахранен, но изпитващ дълбоко недоволство.