Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Разказвахме си истории, случили се в семейството преди много години, истории, които винаги се повтарят в такива случаи. Нана през цялото време сияеше от жизненост. Даде ни един добър съвет за остаряването: „Ако не можеш да си спомниш, забрави го.“

По-късно аз посвирих малко на пианото, попях ритъм енд блус. Джани не можа да се сдържи да не се изфука и изтанцува джазирана версия на кейкуока. Даже и Нана бе въвлечена в танца, протестирайки: „Ама аз не мога, наистина не мога“ — и въпреки това танцуваше без грешка.

Един момент, една картина от тази нощ се е запечатала в съзнанието ми и ще си остане там до сетния ми час. Бе малко след като бяхме привършили с вечерята и почиствахме кухнята. Аз миех чиниите и тъкмо посягах за нова чиния, когато се спрях като закован с увиснала във въздуха ръка.

Джани се бе сгушила в прегръдките на Кристин и двете изглеждаха прекрасно. Нямах представа как се е озовала там, но двете с нея щастливо се смееха на нещо и всичко изглеждаше толкова естествено и истинско. Разбрах, както никога преди това не ми бе ставало толкова ясно, че на Джани и Деймън ужасно им липсва майка.

Радост — да, това бе думата. Толкова лесно да я изговориш и толкова трудно да я намериш в живота.

Сутринта обаче трябваше да отида на работа.

Още бях драконоубиецът, нали?

Заключих се за околния свят, за да мога да посветя мислите си на Томас Пиърс и господин Смит.

Изразих някои предположения пред Кайл Крейг относно ходовете, които Пиърс би могъл да предприеме, както и предпазните мерки, които би му хрумнало да вземе. Апартаментът му в Кеймбридж бе поставен под наблюдение. Екип агенти бе пратен да наблюдава и дома на родителите му край Лагуна Бийч, а една група бе изпратена дори на гроба на Изабела Кале.

Пиърс е бил страстно влюбен в Изабела Кале! За него тя е била единствена! Изабела и Томас Пиърс! Това бе ключът — страстната любов на Пиърс към нея.

Той страда от непоносимо чувство за вина , написах аз в бележника си.

Ако хипотезата ми е правилна, тогава какво ни се изплъзваше?

Екип психоаналитици от ФБР в Куонтико се опитваха да разрешат проблема на хартия. Всички те бяха работили в тясно сътрудничество с Томас Пиърс в отдел „Психология на поведението“. Абсолютно нищо в миналото на Пиърс не съвпадаше с това на психопатите убийци, с които бяха работили преди това. Пиърс никога не е бил тормозен — нито физически, нито сексуално. В миналото му не присъстваше никакво насилие. Поне никой не знаеше да е имало. Нямаше никакви признаци, ни най-малък намек за лудост, във всеки случай не и до момента, когато е избухнал като бомба. Той беше уникат.

Никога не бе имало такова чудовище като него. Никакъв прецедент.

Написах: Томас Пиърс е бил дълбоко влюбен. Ти също си.

Какво би означавало да убиеш единствения човек на света, когото обичаш?

Не можех да изпитам съчувствие, дори някакво подобие на клинично съчувствие към Пиърс. Презирах него и жестоките му и хладнокръвни убийства повече, отколкото тези на всеки друг убиец, с когото си бях имал работа, дори и тези на Гари Сонежи. Кайл Крейг и Сампсън изпитваха подобни чувства, а също и добрите хора от отдел „Психология на поведението“. Този път ние бяхме в състояние на ярост. Ние бяхме обхванати от идеята фикс да спрем Пиърс. Дали не използваше именно това, за да ни вади душите?

През следващия ден отново останах да работя вкъщи. Заключих се горе само с компютъра, няколко книги и бележника ми със схемите на местопрестъплението. Единствената почивка, която си позволих, бе да откарам Деймън и Джани на училище и след това набързо да закуся с Нана.

— Правилно ли ще бъде, ако кажа, че не би искал да обсъждаш това убийство с мен? — попита ме тя по едно време.

— По-скоро бих разговарял с теб за времето или за каквото кажеш. Колко хубава е градината ти. Каква хубава прическа имаш.

— Всички ние много харесваме Кристин, Алекс. Тя ни събра очите. Казвам ти го, в случай че искаш да го знаеш, но си забравил да попиташ. Тя е най-хубавото нещо, което ти се е случвало след Мария. Така че какво смяташ да правиш? Какви са плановете ти?

Обърнах очи към тавана отчаяно, но се усмихнах на тази офанзива на Нана, предприета толкова рано сутринта.

— Първо ще приключа с тази вкусна закуска, която си приготвила. После имам малко работа горе. Така добре ли е?

— Не бива да я губиш, Алекс. Не прави това — посъветва ме и в същото време ме предупреди Нана. — Но ти естествено няма да слушаш грохналата старица. Какво разбирам аз от такива работи, а? Умея само да готвя и да чистя.