Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— Ето го! — извика възбудено Сампсън.

Колата на Пиърс се носеше към центъра на Конкорд — разбира се, най-гъсто населеното място в града. Караше с много висока скорост.

Минавахме като вихър покрай къщи в колониален стил, после се заредиха магазинчета и най-накрая наближихме Монюмънт скуеър. Мярна ми се кметството, след него хотел „Конкорд“, веднага след това пътеуказател за шосе 62… и още един за шосе 2.

Колата ни се люшкаше покрай останалите автомобили в движението по главната улица на малкото градче. Около нас пищяха спирачки, свиреха клаксони, разярени шофьори съвсем основателно крещяха подире ни.

Сампсън бе затаил дъх. Аз също. Имаше една шега за чернокожи шофьори, които можело да бъдат спирани в населени места, без да им се дава обяснение. Така нареченото нарушение КЧС. Каране в черно състояние. А ние карахме вече близо със сто и десет, и то в чертите на града.

Префучахме през центъра на града по Уолдън Стрийт, после отново поехме по Лоуъл Роуд, приближавайки се към магистралата.

С жестоко поднасяне на задницата аз излетях на шосе 2 и замалко не изтървах управлението. Оправих колата и отново натиснах педала до ламарината. Това беше нашият най-добър шанс да заловим Пиърс и вероятно последният. Малко пред нас Пиърс сигурно си мислеше същото.

Стрелката вече наближаваше сто четиридесет и пет и останалите коли ги задминавах така, сякаш бяха спрели. Тъндърбърдът на Пиърс сигурно се носеше с около пет километра по-бавно.

— Настигаме го това скапано копеле! — ревна до мен Сампсън. — Ще пипнем гадината!

Стигнахме дълбока шахта и колата за миг литна във въздуха, после с трясък се приземи обратно. Хълбокът ми писна от болка. Ударих си и главата в тавана. Сампсън непрекъснато крещеше в ухото ми, че сме щели да пипнем Пиърс.

Виждах тъмния му тъндърбърд да криволичи и да се носи напред. Разделяха ни само две дължини.

Той умее да планира — напомних си аз. — Може да е предвидил и това.

Най-сетне го настигнах и подкарах редом с него. И двете коли се носеха с около сто и четиридесет. Пиърс хвърли за миг поглед към нас.

Чувствах се със странно приповдигнат дух. Адреналинът с рев се носеше из кръвта ми. Може би този път го пипнахме. За секунда-две бях откачил също като Пиърс.

Пиърс отдаде чест с дясната ръка.

— Доктор Крос — извика той през отворения прозорец, — най-сетне се срещнахме.

— Знам за санкцията на ФБР! — надвика Пиърс шума на вятъра и рева на двата двигателя. Изглеждаше хладен, спокоен и абсолютно невъзмутим от обстановката. — Хайде, Крос. Искам да го направиш. Премахни ме, Крос!

— Няма никаква заповед за санкция! — викнах аз в отговор. — Спри! Никой няма да те застреля.

Пиърс се ухили с най-добрата си усмивка на убиец. Русата му коса бе вързана на стегната опашка. Беше си вързал черна папийонка. Приличаше на преуспяващ адвокат, собственик на магазин, доктор. Док.

— Защо мислиш, че ФБР докара толкова малък екип? — извика той. — Премахни, без оглед на обстоятелствата! Попитай приятеля си Кайл Крейг. Точно затова искаха да вляза вътре в къщата на Строу!

С Томас Пиърс ли говорех?

Или с господин Смит?

И изобщо имаше ли вече някаква разлика?

Той отметна глава назад и избухна в смях. Това бе една от най-странните, най-откачени гледки, които бях виждал в живота си. Изражението на лицето му, телесният му език, спокойствието му. Подтикваше ни да го застреляме със сто и четиридесет километра в час по шосе 2, на няколко километра от Конкорд, Масачузетс! Искаше да се тресне някъде и да изгори.

Влетяхме в участък, ограден отстрани с гъсти борови гори. Две от колите на ФБР ни настигнаха. Залепиха се за задницата на Пиърс, притиснаха го и го заблъскаха. Затова ли бе дошло Бюрото тук? С намерение да убие Пиърс?

Ако искаха да го премахнат, това бе най-удобното място — отдалечена от натовареното движение местност, скрита от всички страни от гората.

Точно тук бе най-подходящото място да се премахне Томас Пиърс.

И сега му бе времето.

— Знаеш какво трябва да правим — каза Сампсън.

Той е убил над двадесет души, за които знаем — опитах се да мисля рационално аз. — Никога няма да се предаде.

— Спри! — викнах отново на Пиърс аз.

— Аз убих Изабела Кале — изрева той в отговор. Лицето му бе поаленяло. — Не мога да се спра. Не искам. Харесва ми! Разбрах, че ми харесва, Крос!

— Спри бе, мамка ти! — прогърмя и Сампсън. Беше извадил глока си и го бе насочил към Пиърс. — Гаден касапин! Лайно мръсно!