Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— Аз убих Изабела Кале и не мога да спра да убивам. Чуваш ли какво ти казвам. Крос? Аз убих Изабела Кале и не мога да спра да убивам.

Разбрах смразяващото кръвта послание. Схванах го още първия път.

Той добавяше още букви към списъка на жертвите си. Пиърс създаваше нов, по-дълъг код: Аз убих Изабела Кале и не мога да спра да убивам. Ако се измъкнеше, щеше да продължи да убива отново и отново. В края на краищата може би наистина не беше човек. Вече бе ни доверил, че той сам си е бог.

Изведнъж в ръцете му се появи пистолет. Стреля по нас.

Рязко дръпнах волана наляво, отчаяно мъчейки се да изляза от обсега му на стрелба. Колата ни се вдигна на две колелета. Всичко се замъгли и излезе от фокус. Стисках волана и не знаех какво да правя. Мина ми през ума, че сигурно ще се обърнем.

Тъндърбърдът на Пиърс изведнъж изхвърча от шосе 2 и пое по страничен път. Не знам как е успял да направи завоя при скоростта, с която караше. Може би не го е интересувало дали ще успее да го направи или не.

Нашата кола се задържа още за част от секундата на две колелета, после тежко се тръшна на четирите. Колите на ФБР префучаха напред, подминавайки разклона. Никой от нас не можа да спре. После започна какофония от скърцащи спирачки, поднесени задници и завъртане на място, но Пиърс не се виждаше вече никакъв. Беше зад нас.

Трескаво се втурнахме към завоя и надухме колите по черния горски път. Намерихме тъндърбърда, изоставен на около три километра от шосе 2.

Сърцето ми се блъскаше бясно в гърдите. Пиърс го нямаше в колата. Пиърс не бе тук.

Гората и от двете страни на пътя бе гъста, предлагайки стотици възможности за укритие. Двамата със Сампсън излязохме от колата и с насочени напред глокове се спуснахме към линията на боровете. Бе почти невъзможно да се мине през храсталака под тях. От Томас Пиърс нямаше и следа.

Пиърс бе изчезнал.

Томас Пиърс отново бе изчезнал яко дим. Вече бях почти готов да повярвам, че наистина живее в някакъв паралелен свят. И наистина е пришълец.

Двамата със Сампсън пътувахме към международното летище „Логън“. Връщахме се у дома, във Вашингтон. Да, но пиковото движение в Бостън никак не подпомагаше намеренията ни.

Все още се намирахме на около два километра от тунела „Калахан“, блокирани от всички страни в лента, която едва-едва помръдваше напред. Бостън май ни натриваше муцуните за неуспеха ни.

— Каква илюстрация към случая ни! Това, дето гонихме Пиърс — кимна Сампсън към масата камиони и коли около нас.

Това е хубава черта у него — или търпи стоически, или си прави майтап, когато нещо не върви. Отказва да потъне в лайна. Просто изплува от тях.

— В главата ми се върти една идея — казах му, опитвайки се да го подготвя.

— Знаех си аз, че се носиш някъде из твоята лична вселена. Знаех си, че не си тук и не си в тази кола, седнал до мен и заслушан в това, което ти говоря.

— Ако продължаваме да стоим тук, в тунела ще се задъним окончателно.

Сампсън кимна:

— Аха. Намираме се в Бостън. Няма да се наложи да се връщаме утре, за да проверим някоя от гениалните ти догадки. По-добре да го направим сега. Да прогоним тръпката, докато още сме изтръпнали.

С мъка се измъкнах от плътно притиснатите в мен коли и направих забранен обратен завой.

— Имам тук една тръпка, която мисля, че трябва да проверя.

— А ще ми кажеш ли накъде сме тръгнали? Да си сложа ли бронежилетката?

— Зависи от това какво мислиш за моите догадки.

Следвах стрелките, водещи към Стороу Драйв, и постепенно се отдалечавах от Бостън в посоката, от която бяхме дошли. Движението и тук бе доста натоварено. Напоследък, накъдето и да тръгнеш, все се сблъскваш с много хора, навсякъде хаос и навалица, стресови ситуации.

— Я по-добре си сложи жилетката — казах аз на Сампсън.

Той не започна да спори. Просто се обърна назад и затърси из задната седалка жилетките ни.

Намъкнах се и аз в моята, без да спирам.

— Според мен Томас Пиърс иска да сложи точка на всичко това. И е готов да го направи. Видях го в очите му.

— Е, и? Преди малко имаше възможност да го стори в Конкорд, нали? Отбий и спри! Спри. Пиърс! Спомняш ли си? Да ти звучи познато, Алекс?

Погледнах го за миг.

— Той изпитва нужда да владее ситуацията. S означава Строу, но също така означава и Смит. Измислил го е, Джон. Той знае как иска да приключи с това. Винаги е знаел. Много е важно да го приключи именно по този начин.

С крайчеца на окото си видях Сампсън да хвърля отегчен поглед навън.