Реджи Наделсън - Червената мъгла

Излязохме през главното фоайе. На пожълтяла снимка на стената видях мъж с жилетка и очила, зад едновремешен микрофон. Първото предаване на радио „Москва“, гласеше надписът; мъжът с триумфалната физиономия казваше „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“.

Радвах се да видя Толя. Истината е, че имах нужда от него. Можех да се оправя дори при сменените имена на улиците и спирките на метрото. Стига да не изпитвах и страх.

— Добре ли си? — изгледа ме Толя.

Ами да, помислих, супер. Като изключим факта, че преди десетина дни вдишах дълбоко съдържанието на онзи куфар на плажа в Бруклин и че всеки момент мога да се гътна от радиацията или да си събирам носа по пода. Поне тестваха трупа на Лев и потвърдиха, че няма СПИН. Поне това. Бездруго ми беше тотално сюрреалистично да съм обратно в Москва.

Влюбил се бях от пръв поглед в рускиня, но с кого можех да го споделя? Рики, горкият, още бе в кома, крепеше се на фантазия. Оказа се, че леля ми Бърди от шестдесет години поддържа по-добър архив от КГБ и бе или луда, или хитра дотам, че да рискува за това живота си. Още не можех да докажа връзката между убийството на Устинов, наплива на радиоактивни вещества в Ню Йорк, мъртвите кучета, Олга, Лев. Кой, ако не Лев, посегна на Рики? Доказателствата сочеха, че не е той.

Не разбирах и новата Москва. Шефът на Толя например още имаше на бюрото си седем телефона с шайби, а светофарите светеха от дъжд на вятър, защото така им харесваше.

— Гледаш с очите на американец — каза ми Толя. — Не търси логика.

Клюки за кръстници и мутри се пускаха неуморно. Сега си имаме колкото щеш американски младоци, играят си на журналисти и разнасят клюките, каза Толя. Събират се на бургери в Тренмос, или в хотел „Радисън“ на капучино, или пред Болшой за екстази. В свободното си време въртят далавери с каквото им попадне, от консервирани плодове до радиоактивни материали. Истински представители на непукисткото поколение, разнасят клюките за кеф.

Разказах му за Рик и братовчед му в Шанхай.

— Кажи ми повече за тоя твой псевдоним.

— Значи Дон е братовчед на твоя приятел? Сериозно? Светът вярно е малък. Другарят Дон беше суперточен пич, изкарвали сме си страхотно. Имаше разкошна нелегална колекция албуми на „Бийтълс“.

— Би ли ми спестил носталгията по рокендрола от комунистическо време?

— Ти обичаш джаз, забравих — каза Толя пренебрежително. — Ред Меркюри, Червения живак, значи. Направих го мой псевдоним по две причини. Както ти казах, аз бях ядреният диджей. Голямата експлозия. Властите се изстреляха в небесата. Хората не знаеха за червения живак, аз им отворих очите. Бях смъртоносен, но неуловим. Кефехме се, това ни беше останало, да се кефим, или да умрем. А аз се падах господ бог на гъзарите.

— Трябва да си бил пълен изрод — казах с възхищение. — Искаш ли да прескочим да пийнем по нещо?

— Много ли ти се пие?

— Мога да устискам.

— Добре, защото искам да се отбием при един приятел в „Известия“. Младият Едуард е много печен по темата за червения живак. Казвате ли още печен?

— Аха! Обичам миризмата на напалм вечер. Обожавам го тоя филм. — Едуард Сколник погледна плаката на „Апокалипсис сега“, окачен на стената в офиса му в сградата на „Известия“.

Сколник беше на двадесет и пет, отракан млад репортер с кевларена жилетка и бейзболна шапка, обърната на тила.

Стаята беше осеяна с филмови плакати и бирени бутилки.

— Сутрин — поправих го.

— Какво?

— Напалмът сутрин.

Едуард се усмихна, бръкна в бюрото си и поклащайки го между пръстите си, протегна към нас прозрачно пликче, пълно с бял прах.

— Искате ли? В Москва коката минава за много шик; ако при Горби беше като през шестдесетте, значи сега сме седемдесетте. Искаш ли да видиш Студио 54 19 19 На спечелилия скандална слава през 70-те американски диско клуб. — Б.пр. ? Мога да те заведа. Същото е, само че много по-диво. Момичета. Момчета. Търговия с роби. Клуб, в който американки се разсъбличат за руски мутри. Каквото си поискаш. — Демонстративно смръкна и втри дрогата във венците си.

Едуард и Толя поклюкарстваха малко, после Едуард небрежно каза:

— Някой изкупува вестници, телевизионни компании. Даже ТАСС, за бога. Предадоха, че в Сибир бандити отвлекли сина на предполагаем търговец на червен живак и някой пробва да го изнудва. Чешки репортер пише, че е купил червен живак на черния пазар във Владивосток — опитват да купят репортера. Ще ви покажа нещо. — Разговорният английски на Едуард беше цяло поколение по в крачка от този на Толя.