Реджи Наделсън - Червената мъгла

Горката Бърди.

Обичах я, но какво знаеше тя? Откъде можеше да знае? Всички уважаваха Бродски. Всички. Ако изведнъж обявях, че държи на служба наемни убийци, щяха да ме пратят директно в лудницата. Върнах се в хотела, прекалено уморен да отбележа друго, освен музиката от „Огнени колесници“; точеше се от колоните на тавана като кошмар. Взех приспивателно.

Когато се събудих, вече беше сутрин. Светлана седеше на леглото, наблюдаваше ме усмихната и с едно око гледаше метеорологичната прогноза с Джо Вит. Последваха го Кейти и Брайънт от центъра „Рокфелер“.

— Тези хора познати ли са ти? — попита Светлана.

Кимнах — нюйоркското шоу „Днес“, по Суперчанъл.

Върнал се бях в Москва след двадесет и пет години и гледах „Днес“.

— Как влезе? — попитах идиотски, още замаян от хапчето.

— Примолих се на камериерката. Казах, че съм ти съпруга. Държах се много мило. Казва се Ирина — добави.

— Ти поначало си мила.

Светлана се изправи и свали якето си, после бавно пуловера и дънките. Надигнах се, прегърнах я и придърпах при себе си в леглото. Нямаше глупави разговори, шеги, неловкост или любовни увертюри. Беше абсолютно директна — желаеше ме.

По-късно се облякохме, слязохме долу и закусихме. На пианото в ресторанта жена в черна рокля забавляваше бизнесмените с композиции на Андрю Лойд Уебър. На излизане от хотела спрях на рецепцията и поисках ключ за Светлана.

Малката й кола беше навън. Лимона, така казваше Светлана на отровножълтия си „Трабант“.

— Продаде ми го един приятел от Източен Берлин. На майтап, след падането на стената.

Трабантите пак бяха излезли на мода сред държащите на имиджа си рокери и художници. Баща ми би се чудил дали да се смее, или плаче. Майка ми щеше да го намери за смехотворно.

— Малката ми косачка с мотор — потупа колата си Светлана. — Непрекъснато се чупи, но си го обичам.

— Много е шик. — Хилех се като глупак.

Тя изглеждаше чудесно.

Искала да напазарува, така ми каза.

Някакъв старец се препъна на стълбите към магазина зад хотела. Имаше лицето, брадата, шапката на стар евреин. Две пъпчиви хлапета му се подиграха.

Светлана усмихната помогна на стареца, след което се обърна към момчетата и им се скара жестоко. Направи го импулсивно, не за да се изхвърли. Когато приключи с тях, влезе в магазина и тръгна към щанда с плодове.

— Това беше много мило — й казах.

— Кое? — С присвити очи оглеждаше замразените риби.

Опитах се да разбера какво точно става между мен и Светлана. Четвърт век се бях страхувал да дойда в Москва. После пристигнах и хлътнах по тази жена, която сега през смях четеше етикетите на замразената риба. Бутах количката, тя я пълнеше бавно, разговаряхме. Исках я повече, отколкото някога съм искал нещо, но нямах нищо против и да почакам. Всичко бе съвсем естествено; тя някак успяваше да е едновременно отпусната и страстна, аз пък се чувствах възбуден и спокоен. Докато разглеждаше сладоледите, я прегърнах и целунах.

— Да се качим в стаята ти — каза и просто заряза препълнената количка.

Когато Светлана си тръгна, аз най-после разопаковах багажа си, после излязох на разходка. На „Арбат“ трупа мъже в клоунски костюми изпяха „Хава Нагила“, после „По-печени от Риц“. Шестте телевизора на една витрина излъчваха мексикански сапунки; притиснали нос в стъклото, няколко души гледаха „Богатите също плачат“.

Пресякох града към старата сграда на радио „Москва“, където работеше Толя.

Навсякъде бяха изникнали будки и сергии. Човек можеше да си купи какво ли не; аз купих вестник. Заглавията в таблоидите тръбяха, че Атила, Хитлер и Джефри Дамър 18 18 Джефри Дамър (1960–1994) — убил и разчленил труповете на 17 мъже, обвинен и в некрофилия и канибализъм. — Б.пр. са пратени от извънземните, за да провалят богоизбраните руснаци. Прочетох как чеченците се научили колко важно е подслушването с любителски радиостанции от скандалите покрай Чарлс и Даяна.

Открих Толя и слязохме на кафе в барчето.

— Представяш ли си — каза той. — Отивам да правя един репортаж в Кавказ и се срещам с група диви планинци. Истински чеченски главорези в колиба, с рунтави овчи ямурлуци. Бяха пет-шест, всичките барутлии. Подадоха ми бутилката, после насядахме покрай радиостанцията. Слушат и си умират от смях. И какво мислиш слушат? Как принц Чарлс и принцеса Даяна говорят с любовниците си. Чарлс казва на Камила, че иска да е на мястото на тампакса й. Вождът на чеченците пита: „Какво е това тампакс?“. Очите им ще изхвръкнат от любопитство. Мислят си колко е супер да прихващат всеки разговор, всяка информация. Запленени са от потенциала.