Мери Кларк - Черни рози

И защо това лице толкова й напомняше за някого, че сънува онзи кошмар? Поклати глава, неспособна да намери отговор.

Отново се озърна. Момчето очевидно си беше счупило носа при катастрофа. Но дали жената бе тук за най-обикновена пластична операция, или се надяваше да я преобразят изцяло?

Как би се почувствал човек, ако застане пред огледалото и види в него съвсем непознато лице, чудеше се Кери. Дали можеш да си избереш как да изглеждаш? Нима е толкова просто?

— Мисис Макграт!

Кери се обърна и видя, че мисис Карпентър, сестрата, й махаше да влезе в кабинета. Последва я забързано. Миналия път попита служителката на регистратурата за онази пациентка и разбра, че името й е Барбара Томпкинс. Сега щеше да направи същото със сестрата.

— Струва ми се, че познавам младата жена, която току-що си тръгна. Как се казва?

— Памела Уърт — отвърна спокойно мисис Карпентър. После добави: — Ето ни и нас.

Робин седеше на стола срещу бюрото на лекаря със скръстени на скута ръце, неестествено изправена. Кери забеляза как на лицето на детето й се изписа облекчение, когато то се обърна и очите им се срещнаха.

Д-р Смит й кимна и посочи стола до Робин.

— Обясних на дъщеря ви какви предпазни мерки трябва да вземе, за да заздравеят раните по-бързо. Тя настоява да продължи с тренировките по футбол. В такъв случай е наложително да носи маска до края на сезона. Иначе някой от шевовете може да се отвори. Надявам се, че след шест месеца белезите няма да личат. — Изражението му стана напрегнато. — Вече споменах пред Робин, че много пациентки идват при мен, за да постигнат красотата, която на нея й е дадена по рождение. Длъжна е да я опази. Разбрах от картона й, че сте разведена. Робин ми каза, че баща й карал колата по време на катастрофата. Настоявам да го предупредите, че би следвало да се грижи по-добре за дъщеря си. Тя е безценна.

Когато си тръгнаха, Робин помоли Кери да вечерят във „Валентино“ в Парк Ридж.

— Харесва ми как приготвят скаридите — обясни й тя. Но когато седнаха, се огледа и добави замечтано: — Веднъж татко ме доведе тук. Твърди, че е най-добрият ресторант.

Ето защо го избра, помисли си Кери. След катастрофата Боб се беше обадил само веднъж, докато Робин бе на училище. Съобщението на телефонния секретар гласеше, че щом не пропуска занятия, значи всичко е наред. Не споменаваше, че иска да я чуе. Не съм справедлива, упрекна се Кери. Та нали ми позвъни в службата и аз го уверих, че според д-р Смит Робин ще се оправи бързо. Но това беше преди две седмици. Оттогава — мълчание.

Сервитьорът дойде, за да вземе поръчката им. Когато отново останаха сами, Робин заяви:

— Мамо, не искам повече да ходя при доктор Смит. Противен ми е.

Сърцето на Кери се сви. И тя си мислеше същото. После й мина през ум, че не може да бъде сигурна дали червените линии по лицето на Робин ще изчезнат, независимо от гаранциите на лекаря. Реши, че трябва да се консултира и с друг специалист. Опита се гласът й да прозвучи делово:

— О, според мен доктор Смит е добър човек, макар и да прилича на преварена юфка. — Робин й се усмихна. — Но дори и да е така, той ще те прегледа чак след един месец, а после навярно няма да се налага да го посещаваме. Ето защо не бива да се тревожиш. Не е виновен, че се е родил без чар.

Робин се засмя.

— Изобщо не става дума за чар. Той е противен.

Когато им сервираха, всяка опита от ястието на другата. По време на вечерята си побъбриха. Робин се увличаше по фотографията и ходеше на курс. Бяха й поставили задача да снима есенните листа, докато променят цвета си.

— Показах ти чудесните снимки, точно когато листата бяха започнали да пожълтяват, мамо. Смятам, че тези, които направих през седмицата, са жестоки.

— Сигурно са неповторими — измърмори Кери.

— Да. Нямам търпение листата да изсъхнат и бурята да ги обрули. Нали ще бъде прекрасно?

— Няма нищо по-прекрасно от бурята, която обрулва всичко — съгласи се Кери.

Решиха да не си поръчват десерт. Сервитьорът тъкмо беше върнал кредитната карта на Кери, когато Робин отвори удивено уста.

— Какво има, Роб?

— Татко е тук. Видя ни — викна Робин и скочи от стола.

— Чакай, Роб, нека той да дойде при теб — тихо отбеляза Кери.

Обърна се и видя, че Боб върви след салонния управител заедно с някакъв мъж. Очите й се разшириха от учудване. Другият мъж беше Джими Уийкс.

Както обикновено, Боб изглеждаше великолепно. Дори дългият ден, прекаран в съда, не бе оставил и следа от умора върху красивото му лице. Никога нямаш нито бръчки, нито гънки, каза си Кери и си даде сметка, че в присъствието му винаги изпитва нужда да провери дали гримът й не се е размазал, да приглади косата си, да си оправи сакото.