Мери Кларк - Черни рози

— Страшно съм ти задължена.

— Няма защо. Признавам обаче, че съм любопитен. Защо се интересуваш от случая „Риърдън“, Кери?

Тя се поколеба. Струваше й се, че в момента не би било добре да споменава за това, което вършеше д-р Смит.

Пълъмбо забеляза нежеланието й да говори по въпроса.

— Не се притеснявай. Ще ме осведомиш, когато можеш. Довиждане.

Кери възнамеряваше да вземе материалите вкъщи и да започне да ги чете след вечеря; не устоя обаче, и извади първата изрезка. Правилно съм запомнила, помисли си тя. Последното обжалване е било преди две години.

Беше кратко съобщение на трийсет и втора страница на юридическото издание „Рекърд“, в което се споменаваше, че петата поред молба на Скип Риърдън за преразглеждане на делото е отхвърлена от Върховния съд на Ню Джърси. Адвокатът му Джефри Дорсо се бе зарекъл, че ще намери достатъчно причини пак да обжалва присъдата.

Цитираха го: „Няма да се откажа, докато Скип Риърдън не излезе от затвора с оправдателна присъда.“

Разбира се, помисли си Кери. Всички адвокати го казват.

Втора поредна вечер Боб Кинълен се хранеше в ресторант с клиента си Джими Уийкс. Денят в съда премина зле. Подборът на съдебните заседатели все още се влачеше. Осем души си бяха направили отвод. Но колкото и да внимаваха, беше очевидно, че федералният прокурор се е подготвил добре. Вече бяха почти сигурни, че Хаскъл ще стане свидетел на обвинението, понеже му беше обещано да получи по-лека присъда.

И двамата бяха мрачни.

— Дори и Хаскъл да свидетелства, мисля, че ще успея да го сразя — увери той Джими.

— Мислиш, че можеш да го сразиш. Това не е достатъчно.

— Ще видим.

Уийкс се усмихна тъжно.

— Започвам да се тревожа за теб, Боб. Време е да подготвиш резервен вариант.

Боб Кинълен не обърна внимание на забележката му. Отвори листа с менюто.

— Имам среща с Алис в дома на Арнът. Ти ще ходиш ли?

— Не, по дяволите. Трябва да знаеш, че вече не е нужно да ме представя на никого. Достатъчно ми навредиха познанствата, които завързах там.

Кери и Робин седяха във всекидневната и безмълвно се наслаждаваха на спокойната вечер. Беше студено и те решиха да запалят първия огън за тази есен, което в случая означаваше да включат газта, а после да натиснат бутона, обгръщащ в пламъци изкуствените цепеници.

Кери често обясняваше на гостите: „Алергична съм към дима. Тази камина изглежда съвсем като истинска и топли много. Толкова заблуждава, че жената, която чисти, изсмука с прахосмукачката фалшивата пепел, та трябваше да купувам нова.“

Робин нареди на масичката снимките с разноцветните багри на есента.

— Каква страхотна нощ! — възкликна доволно тя. — Студена и ветровита. Скоро трябва да направя и останалите снимки. Голи дървета и купища окапали листа.

Кери се беше разположила в любимото си кресло, а краката й бяха качени на столче с възглавничка. Вдигна очи.

— Не ми напомняй за листопада. Става ми неприятно.

— Защо не купиш машина за събиране на листата?

— Ще ти подаря една за Коледа.

— Чудесно! Какво четеш, мамо?

— Ела, Роб. — Кери държеше изрезка от вестник със снимка на Сузан Риърдън. — Виждала ли си тази жена?

— Вчера беше в кабинета на доктор Смит.

— Имаш набито око, но това не е същата жена.

Кери току-що беше започнала да разучава фактите около убийството на Сузан Риърдън. Тялото й било открито в полунощ от нейния съпруг, Скип Риърдън, преуспяващ предприемач, натрупал сам милионите си. Намерил я удушена на пода във вестибюла на луксозната им къща в Алпайн. Върху тялото й били разпръснати черни рози.

Навремето трябва да съм чела за случая, разсъждаваше Кери. Сигурно ми е направил впечатление, щом сънувам подобни кошмари.

Двайсет минути по-късно друга изрезка я накара да зяпне от почуда. Скип Риърдън бил осъден за убийството, след като тъстът му, д-р Чарлс Смит, разказал в полицията, че дъщеря му живеела в непрекъснат страх от налудничавите съпружески пристъпи на ревност.

Доктор Смит е бащата на Сузан Риърдън! Боже мой, помисли си Кери, затова ли извайва лицето й, когато оперира други жени? Странно! С колко от пациентките си го е сторил? Дали по тази причина ни изнесе лекция за съхранението на красотата?

— Какво има, мамо? Изглеждаш ми една такава…

— Нищо. Просто съм се зачела в интересно дело. — Кери вдигна очи към часовника върху камината. — Девет часът е, Роб. Време е да си лягаш. След малко ще дойда да ти кажа лека нощ.