Мери Кларк - Черни рози

Кери приглади полата на тъмнозеления си костюм, оправи тънката златна верижка на шията и прокара пръсти през пепеляворусата коса, опираща в яката на сакото й. Цял следобед препуска като луда. Излезе от съда в два и половина, взе Робин от училище, включи се в натовареното движение по шосе 17 и шосе 4, прекоси Уошингтън Бридж, стигна до Манхатън и паркира пред болницата. Точно в четири часа бяха пред кабинета на лекаря. За тогава бе определен прегледът на Робин.

Сега, след цялото това напрежение, не й оставаше нищо друго, освен да седи и да чака. Искаше да е до Робин, когато й свалят конците, но сестрата остана непреклонна.

— Когато работи, доктор Смит не допуска никого до пациента, освен сестрата.

— Но дъщеря ми е само на десет години! — възнегодува Кери.

После изведнъж млъкна и си каза, че би следвало да е благодарна, задето след катастрофата повикаха именно д-р Смит. Сестрите в болницата „Сейнт Люк Рузвелт“ я увериха, че е чудесен пластичен хирург. А лекарят в спешния кабинет го нарече направо чудотворец.

Мислейки си за онзи ден преди седмица, Кери осъзна, че още не се е съвзела от шока при телефонното обаждане. Остана до късно в съда в Хакънсак, защото подготвяше делото за убийство, на което щеше да бъде обвинител. Можеше да си го позволи, защото бащата на Робин, бившият й съпруг Боб Кинълен, най-неочаквано покани дъщеря им да разгледат нюйоркския Биг Апъл Съркъс, а после да вечерят заедно.

В шест и половина телефонът иззвъня. Обаждаше се Боб. Катастрофирал. Когато излизал от гаража, в ягуара му се блъснала товарна кола. Лицето на Робин било нарязано от разхвърчалите се стъкла. Откарали я начаса в болницата „Сейнт Люк Рузвелт“, за да й направят пластична операция. Била добре, но в момента все пак я преглеждали за вътрешни травми.

Когато си спомни за тази ужасна вечер, Кери поклати глава. Докато летеше към Ню Йорк с колата, се мъчеше да изтласка болката от съзнанието си. Ридания разтърсваха тялото й, но очите й оставаха сухи. Устните й шепнеха само две думи, „моля те“, а мислите й препускаха, докато редеше молитвата наум: „Моля те, Господи, запази я жива! Тя е всичко, което имам. Моля те, детенце е още… Не ми я отнемай!“

Робин беше в операционната, когато Кери влетя в болницата. Седна до Боб в чакалнята, но само телом беше до него. Той имаше жена и две деца от втория си брак. И сега Кери усещаше чувството на облекчение, което я споходи при появата на д-р Смит. Най-сетне той излезе и със студен и странно снизходителен тон заяви:

— За щастие порезните рани не са засегнали дълбоко кожата. Няма да останат белези. Робин трябва да дойде на преглед при мен след една седмица.

Оказа се, че това са единствените наранявания, и Робин се отърва само с два дни отсъствие от училище. Тя сякаш се гордееше с превръзката. Едва днес, докато пътуваха към Ню Йорк, гласът й прозвуча уплашено, когато попита: