Мери Кларк - Черни рози

На следващия ден й предстоеше да разпита обвиняемия в делото за убийство, което водеше. Мъжът беше добър артист. Докато даваше показания, неговата версия изглеждаше съвсем правдоподобна. Твърдеше, че шефката му непрекъснато го подценявала. Един ден просто не издържал и я ликвидирал. Адвокатът му пледираше за непредумишлено убийство.

Задачата на Кери бе да го опровергае, да докаже, че деянието му е било отдавна замислено и умело извършено отмъщение срещу шефката, която напълно основателно не го бе повишила. Това й бе коствало живота. Сега той трябва да плати, помисли си Кери.

Чак в един след полунощ приключи с въпросите, които възнамеряваше да му зададе, за да изясни някои основни моменти. Уморено изкачи стъпалата до втория етаж. Надникна в стаята на Робин, която спеше дълбоко, зави я и прекоси вестибюла, за да влезе в стаята си.

Пет минути по-късно, измита и облечена в любимата си пижама, тя се сгуши в единичното месингово легло, с което се бе сдобила от една разпродажба, след като Боб ги напусна. Тогава смени всички мебели в голямата спалня. Не беше в състояние да живее със старите вещи, да гледа тоалетната му масичка, нощното му шкафче, празната възглавница до себе си.

Щорите бяха наполовина спуснати и на слабата светлина, струяща от лампата пред къщата, тя видя, че вали.

Е, хубавото време не може да продължава вечно, каза си Кери, доволна, че прогнозата за настъпващото застудяване не се е сбъднала и дъждът няма да се превърне в суграшица. Затвори очи с надеждата, че мислите й ще престанат да препускат. Чудеше се защо изпитва такова безпокойство.

Събуди се в пет и успя да дремне още малко до шест. Точно тогава за първи път сънува този сън.

Беше в чакалнята пред кабинета на д-р Смит. На пода лежеше жена, чиито големи очи гледаха оцъклено в празното пространство. Смръщеното й красиво лице беше заобиколено от облак черна коса. Около шията й бе омотано въже.

Докато Кери я наблюдаваше, жената стана, свали въжето от шията си и се отправи към регистратурата, за да си запише час за следващия преглед.

Тази вечер на Робърт Кинълен му мина през ум да се обади, за да разбере какво е станало с Робин, но мисълта изхвърча от главата му и той така и не позвъни. Тъстът му Антъни Бартлет, който беше шеф на адвокатската кантора, се появи най-неочаквано след вечеря, за да обсъди с него тактиката на предстоящия процес срещу Джеймс Форест Уийкс — най-важния и будещ най-противоречиви чувства клиент, — обвинен в укриване на доходи.

За последните три десетилетия Уийкс, строителен предприемач и мултимилионер, се беше прочул като личност в Ню Йорк и Ню Джърси. Ревностен поддръжник на политическите кампании и активен участник в множество благотворителни акции, той беше станал обект на несекващи клюки за тайни сделки и стремеж към печелене на влияние, които не изключваха връзки с известни мафиоти.

От години федералният прокурор се опитваше да го хване в някакво нарушение. Бартлет и Кинълен го представляваха по време на всички разследвания и получаваха добро възнаграждение за това. Досега агентите на ФБР не бяха открили достатъчно доказателства, за да му отправят сериозно обвинение.

— Този път Джими здраво е закъсал — напомни Антъни Бартлет на зет си, докато отпиваше от брендито си. Двамата седяха един срещу друг в кабинета на къщата, намираща се в Енгълуд Клифс. — Което означава, че и ние не сме по-добре.

През десетте години, откакто Боб работеше в кантората, тя едва ли не се бе превърнала във филиал на фирмата „Уийкс“ — толкова тясно бяха свързани помежду си. Всъщност без огромната бизнес империя на Джими щяха да бъдат с малцина клиенти и съвсем не с толкова помещения — нищо и никаква кантора. И на двамата им беше известно, че ако Джими получи присъда, ще настъпи краят на „Бартлет и Кинълен“ като жизнеспособна адвокатска фирма.

— Страх ме е най-вече от Барни — отвърна Боб.

Барни Хаскъл беше главният счетоводител на Уийкс и също подсъдим в настоящото дело. Знаеха, че върху него се упражнява силен натиск да стане свидетел на обвинението, като му беше обещана по-лека присъда.

Антъни Бартлет кимна.

— И мен.

— По ред причини — продължи Боб. — Казах ли ти за катастрофата в Ню Йорк и за това, че Робин беше оперирана от пластичен хирург?

— Да. Как е тя?

— При нея всичко е наред, слава богу. Но не съм ти съобщил кой е лекарят й. Чарлс Смит.

— Чарлс Смит — смръщи чело Антъни Бартлет, докато размишляваше над името. После вдигна вежди и изправи гръб на стола. — Не онзи, който…