Мери Кларк - Черни рози

Кери знаеше, че препоръката за назначението й на съдийското място я е издигнала в очите му. „Изглежда, и на двамата ни предстои да се захванем с нещо по-голямо“ — каза й той в един от редките си моменти на весело настроение. А сега рече:

— Влез, Кери. Исках само да чуя лично от теб как е Робин. Вчера се притесних, като разбрах, че си помолила съдията да отложи заседанието.

Тя му разказа накратко за контролния преглед и го увери, че всичко е наред.

— Робин е била с баща си по време на катастрофата, нали?

— Да, Боб е шофирал.

— Напоследък на бившия ти съпруг като че ли не му върви. Този път едва ли ще успее да измъкне Уийкс. Говори се, че най-после ще го осъдят. Надявам се така да стане. Той е негодник и от него може да се очаква всичко. — Грийн направи жест, с който й даде да разбере, че въпросът е приключен. — Радвам се, че Робин се чувства добре. При теб нещата вървят както трябва, сигурен съм в това. Днес ще разпитваш обвиняемия, нали?

— Да.

— Като знам каква си, направо ми е жал за него. Е, успех!

От този разговор бяха изминали близо две седмици. Кери все още се радваше на успешно приключилия процес. Беше съумяла да извоюва присъда за предумишлено убийство. Поне синовете на покойницата щяха да растат без страх, че след пет-шест години мъжът, причинил смъртта на майка им, ще се разхожда на свобода. Подобен изход би бил възможен, ако съдебните заседатели се бяха застъпили за него, приемайки версията за непредумишлено убийство. А сега го чакаха трийсет години затвор без право на освобождаване под гаранция.

Кери седеше в чакалнята пред кабинета на д-р Смит. Отвори куфарчето, което бе станало неразделна част от нея, и извади вестник. За втори път водеше Робин на контролен преглед и не очакваше да чуе нищо обезпокоително, ето защо можеше да се отпусне. Освен това нямаше търпение да прочете последните вести за делото на Джими Уийкс.

Според общото мнение, съвпадащо с предсказанието на Франк Грийн, този път нямаше да му се размине. Предишните обвинения в подкупи, тайни сделки и пране на пари бяха отпаднали поради липса на достатъчно доказателства. Но се твърдеше, че сега федералният прокурор възнамерява да се захване здраво с делото. Естествено, ако се стигнеше до дело. От няколко седмици правеха подбор на съдебните заседатели и, изглежда, съставът им скоро нямаше да бъде определен. Протакането, помисли си Кери, несъмнено радва Бартлет и Кинълен, понеже от него падат пари.

Боб я беше запознал с Джими Уийкс, когато Кери най-неочаквано се натъкна на тях в един ресторант. Сега тя разглеждаше снимката му — двамата с бившия й съпруг седяха в единия край на залата. Ако свали ушития по поръчка костюм и фалшивата си изтънченост, единственото, което остава от него, е мафиотът, каза си тя.

На снимката Боб покровителствено бе сложил ръка върху облегалката на Уийкс и бе приближил глава до неговата. Кери си спомни, че Боб обича този жест.

Прегледа статията и прибра вестника в куфарчето си. Поклати глава, сещайки се колко бе отвратена, когато наскоро след раждането на Робин, Боб й заяви, че постъпва на работа при Бартлет. Тогава Кери възнегодува:

— Всичките им клиенти са с единия крак в затвора. Макар че би трябвало да са и с двата.

— Но си плащат сметките навреме — отвърна Боб. — Кери, щом искаш, можеш да останеш в прокуратурата. Аз имам други планове.

Година по-късно й съобщи, че плановете му включват брак с Алис Бартлет.

Стара история, помисли си Кери и обгърна с очи чакалнята. Освен нея в помещението имаше едно момче със здраво телосложение и превръзка на носа и някаква жена, чиято сбръчкана кожа говореше красноречиво за причината да потърси услугите на пластичния хирург.

Кери си погледна часовника. Миналата седмица Робин й обясни, че е стояла в кабинета половин час, преди лекарят да й обърне внимание. Съжаляваше, че не си е взела нещо за четене. Този път си носеше книга.

За бога, д-р Смит би трябвало да спазва графика, помисли си раздразнено Кери и се взря във вратата на кабинета, която в следващия миг се отвори.

Изведнъж Кери застина и ококори очи. Младата жена, която се появи, беше с красиво лице, заобиколено от облак черна коса, правилен нос, нацупени устни, големи очи и извити вежди. Кери почувства, че гърлото й се свива. Не беше същата жена, която видя миналия път, но много приличаше на нея. Дали нямаха роднинска връзка? Ако са най-обикновени пациентки, едва ли д-р Смит се е опитал да ги направи с еднаква външност, помисли си тя.