Мери Кларк - Къде си сега?

Най-после невъзмутимостта на Елиът като че ли поддаде.

— О, горкият Хауи — въздъхна той, подпря се с една ръка на бюрото си, а с другата бръкна в най-горното чекмедже. — Той, разбира се, е съвършено невменяем.

— Не, не е — процеди хладно Барът.

Елиът Уолъс отново въздъхна.

— Моят племенник психопат обеща да умре по спиращ дъха начин и да вземе Каролин и Лизи със себе си. Дори и това не успя да направи.

С едно-единствено бързо движение Елиът Уолъс извади малък пистолет от чекмеджето на бюрото си и го допря до челото си.

— Както би се изразил братовчедът Франклин, „Сбогом, мои драги сънародници“ — каза той и дръпна спусъка.

Лари Ахърн бе в стаята на отдела, когато му позвъни Барът.

— Лари, бяхме прави за Уолъс. Току-що си пръсна мозъка. Преди това ни уведоми, че Алтман му е племенник. Съобщи, че Алтман държи Каролин и Лизи и ще ги убие, а после ще се самоубие. Но не ни каза къде са.

С ледено спокойствие Ахърн обмисли тази зашеметяваща информация.

— През последните няколко часа нито един опит да проследим тези телефони не е дал резултат — отбеляза той. — Или са изключени, или са в район, където не можем да получим сигнал. Ами Алтман? И той трябва да има мобилен телефон. Ще позвъня на шефа му Олсен по друга линия. Не затваряй.

Дерек Олсен, стиснал в ръка сгъваем стол, тъкмо се канеше да излезе и да се отправи надолу по пресечката, за да види как стенобитната топка унищожава старата му къща. Вече раздразнен от второто обаждане на детективите, той се ядоса още повече, когато чу причината за него.

— Да, Хауи има клетъчен телефон. Кой няма? Да, знам номера му. 917-555-6262. Но ще ви кажа нещо. Това е телефонът, за който плащам аз. Аз получавам сметките. Наблюдавам го като ястреб. Всички обаждания са свързани само с работата му. Предполагам, че има и друг. Откъде да зная? Тръгнал съм да се позабавлявам малко. Довиждане.

Докато Барът чакаше Ахърн да приключи разговора с Олсен, детектив Гейлър се движеше бързо напред-назад, предприемайки обичайните мерки. Заключи с една ръка вратата на кабинета на Уолъс, докато с другата набираше 911 по мобилния си телефон.

После чу как Барът избухва в отговор на това, което му казваше Ахърн:

— Деловият телефон, който Олсен ти е дал за Алтман, е изключен! Но чакай един момент. Уолъс и бездруго никога не би бил толкова глупав да звъни на Алтман по тази линия. Трябва да е имало и друг номер, на който се е свързвал с него. Стой така, Лари.

С две крачки Барът прекоси стаята, коленичи до трупа на Уолъс и започна да рови из джобовете му.

— Ето го!

Измъкна един малък мобилен телефон, последно постижение на технологията, отвори го и заразглежда указателя. „Това трябва да е“ — помисли си той, когато видя инициалите Х. А. Натисна 5, а после бутона „изпрати“ и като шепнеше едва чута молитва, вдигна телефона до ухото си.

Телефонът иззвъня два пъти, а после отсреща вдигнаха.

— Вуйчо Елиът — обади се от другия край на линията нервен, писклив глас, — нали се сбогувахме снощи. Не искам да говоря повече. Остават само още няколко минути.

Връзката прекъсна. Няколко секунди по-късно Барът вече се беше върнал на собствения си телефон и диктуваше номера на Хауърд Алтман на Ахърн, който трескаво го чакаше да свърши, за да го предаде на техниците, които да установят къде се намира телефонът.

През тази дълга нощ той дойде три пъти в мазето. Докато лежах до Лизи на онзи студен, влажен и мръсен под с втвърдено от засъхнала кръв лице и пръсти, преплетени с тези на Лизи, той минаваше от ридания към смях, от стенания към кикот. Всеки път, когато чуех звук от стъпки по стълбите, ме обземаше страх, защото не знаех дали този път не е решил да ни убие.

— Помниш ли убиеца Зодиак 9 9 Сериен убиец, действал в Северна Калифорния в края на 60-те години на XX век. Самоличността му все още не е разкрита. Известен е с множеството подигравателни писма, които изпраща до медиите. — Б.пр. ? — изхлипа той първия път, когато слезе долу. — Той не е искал да продължава. И аз не исках. Написал е писмо до един вестник и бил сигурен, че така следите водят към него. И аз написах писмо, но го скъсах. Измъчвам се, но не искам да отида в затвора. Убих първото момиче, когато бях на шестнадесет години. Бях го оставил зад себе си. Но после отново се случи. Бях управител на един имот, а дъщерята на икономката беше толкова хубава. Когато намериха тялото й, ме заподозряха. Майка ми ме изпрати в Ню Йорк при скъпия й по-голям брат, моя вуйчо, Елиът Уолъс…