Мери Кларк - Къде си сега?

Елиът Уолъс! Чичо Елиът! „Но това е невъзможно — помислих си. — Не може да бъде!“

Почувствах дъха му по бузата си.

— Не ми вярваш, нали? Трябва да ми повярваш. Майка ми му каза, че трябва да ми помогне или тя ще разкрие мошеничествата му. Само че още преди да се запозная с него, се случи отново, веднага след като пристигнах в Ню Йорк. Първото момиче в нощния клуб. Взех тялото й и го хвърлих в реката. После се срещнах с вуйчо Елиът и му разказах всичко. Казах му, че съжалявам и че той трябва да ми намери работа, иначе ще отида в полицията, ще се предам и ще оповестя във вестниците, че е измамник.

Гласът на Алтман стана саркастичен:

— Той естествено обеща, че ще ми намери работа. — Устните му докоснаха челото ми. — Сега ми вярваш, нали, Каролин?

Дишането на Лизи се бе превърнало в тихо, ужасено хлипане. Стиснах ръката й.

— Вярвам ти — отвърнах. — Знам, че казваш истината.

— Знаеш ли, че съжалявам?

— Да. Да, знам.

— Добре.

Беше толкова тъмно, че не можех да го видя, но усетих, че се е отдалечил от нас. После отново го чух как се качва по стълбите. Колко време щеше да мине, преди да се върне, запитах се отчаяно. Каква глупачка излязох. Никой не знаеше къде съм отишла. Можеше да минат часове, преди някой да ме потърси. „Ник — помислих си, — Ник, моля те, разтревожи се. Разбери, че нещо не е наред. Потърси ме. Потърси ни.“

Мисля, че минаха няколко часа, преди да изкрещя. Той се бе придвижвал толкова тихо, че изобщо не го бях чула как се връща. Ръката му покри устата ми.

— Няма смисъл да викаш, Каролин — рече. — Отначало Лизи също крещеше. Слизах тук и й разказвах как снимката й е във всички вестници. Тя не искаше да прави онези записи със съобщения до баща си, но й казах, че ако го направи, може да я пусна. Не че го мислех наистина. Сега недей да викаш повече. Ако викаш, ще те убия.

И отново си тръгна. Главата ми пулсираше ужасно. Болката в крака ми бе непоносима. Дали Лукас Рийвс или детектив Барът щяха да се опитат да ме намерят? Щяха ли те и Ник да разберат, че нещо не е наред?

Последния път, когато се върна, имах чувството, че е сутрин. Този път видях сянката му на стълбището.

— Никога нямаше да извърша друго престъпление, Каролин — заговори той. — Наистина обичах да управлявам онези сгради. Обичах и приятелите, които си бях намерил по интернет. Все още мислех, че мога да спра. Но после вуйчо Елиът заяви, че сега аз му дължа услуга. Искаше да го отърва от брат ти. Мак беше отишъл при Елиът. Искаше да започне да се разпорежда с наследството си. Приятелката му беше бременна и Мак искаше да се ожени за нея и да плати за образованието си, както и за нейното. Но вуйчо Елиът вече беше отмъкнал повечето доходи от тръстовете и на двама ви. Беше инвестирал тонове пари в начинание, което се провали. Опита се да залъже брат ти, но знаеше, че Мак започва да подозира нещо. Трябваше да го убия.

Трябваше да го убия. Трябваше да го убия. „Мак е мъртъв — помислих си горчиво. — Те са го убили.“

— Елиът трябваше да накара всички да повярват, че Мак е още жив, за да няма причина да проверяват тръстовете. Накарах Мак да изрече думите, които сте чули на първия Ден на майката, преди да го убия. После, една година по-късно, Елиът ме накара да убия учителката и да открадна записите, които тя беше направила на Мак, за да може телефонните обаждания за Деня на майката да са различни. Елиът е технически гений. В продължение на години смесваше думите, които Мак бе произнесъл на онези ленти, и записваше обажданията. Брат ти е погребан тук заедно с другите три момичета. Погледни насам, Каролин.

Той насочи тънкия лъч на фенерче по пода на мазето. Вдигнах глава.

— Виждаш ли къде са кръстовете? Брат ти и момичетата са погребани там, един до друг.

Мак е бил мъртъв през всички тези години, в които се надявахме и се молехме да се върне при нас. Мисълта, че брат ми е погребан в това отвратително, мръсно мазе ме изпълни с всепоглъщаща тъга. По някаква причина винаги бях вярвала, че ще го намеря. Мак. Мак. Мак.

Сега Алтман се смееше — висок, писклив кикот.

— Е, да, Елиът наистина е роден в Англия. Майка му е от Канзас. Била прислужничка в американско семейство, което се преместило в Англия. Забременяла в Лондон и след като се родило бебето, я изпратили вкъщи. Тя го насърчила да измисли всички онези истории за роднинството с президента Рузвелт. Съчинявали ги заедно. Помогнала му да усвои и претенциозния английски акцент. Той е много добър в имитирането на чужди гласове. През последните три години дори се обаждаше на Деня на майката вместо Мак. Знаеше, че вече сте сравнили истинския глас на Мак със семейните филми. И ви заблуди, а?