Мери Кларк - Къде си сега?

— Мамо, щом се чувстваш добре тук, искам да останеш още малко — казах й. — Повярвай ми, не е добре за теб да бъдеш в Сътън Плейс точно сега, а веднъж разберат ли медиите, че си се върнала в апартамента на Елиът, ще те обсадят там.

— Да, разбирам. Но, Каролин, ами ти? Знам, че няма да дойдеш тук, но няма ли някое място, където да можеш да се спасиш от тях?

„Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш“ — помислих си.

— Мамо, смятам, че е много важно да съм там и всички да ме виждат — казах. — Защото, докато не получим неопровержимо доказателство за противното, аз ще продължавам да вярвам и да се кълна пред всички, че Мак е невинен.

— Точно така би постъпил и баща ти. — Сега мама се усмихна — с истинска усмивка. — Хайде, ела да седнем. Щеше ми се да изпием по един коктейл, но тук това е абсолютно изключено. — Погледна ме с лека нервност. — Нали знаеш, че и Елиът ще дойде?

— Да. Нямам търпение да го видя.

— През цялото време стоеше зад мен като скала.

Признавам, че почувствах прилив на ревност, а после изпитах вина. Елиът наистина стоеше зад мама като скала. Преди две седмици тя ми каза, че аз съм опората й. Чувството ми за вина избледня, когато си спомних, че Елиът може точно сега да оповести, че трябва да се отдалечи от нашите проблеми. Думите на Джаки отново отекнаха в ушите ми: „Безупречната репутация означава толкова много за хората като Елиът“.

Но когато той пристигна, всичките ми страхове се оказаха съвсем неоснователни. Всъщност по своя симпатичен, скован начин той ме молеше за моята благословия да се ожени за мама. Седна до нея на дивана и се обърна откровено към мен:

— Каролин, предполагам, знаеш, че винаги съм бил влюбен в майка ти — призна той. — Винаги съм смятал, че тя е блестяща звезда, която не мога да достигна. Сега обаче знам, че мога да й предложа подкрепата на съпруг в един много труден период от живота й.

Почувствах се длъжна да го предупредя.

— Елиът, ако Мак отиде на процес като сериен убиец, трябва да си наясно, че шумът, който ще се вдигне, ще бъде ужасен. Хора като твоите клиенти може да не останат очаровани, че финансовият им съветник редовно се появява на първа страница в таблоидите.

Елиът погледна първо към майка ми, а после към мен. В очите му блесна малко пламъче и той заяви:

— Каролин, майка ти ми произнесе дума по дума същата реч. Обещавам ти едно: по-скоро съм готов да кажа на всичките си изтъкнати клиенти да отидат да скочат от някоя скала, отколкото дори за един ден да се откажа да бъда до майка ти.

Тримата вечеряхме в една от частните трапезарии. Тържеството беше съвсем тихо. Съгласих се с плановете им, че трябва да се оженят колкото се може по-скоро и по-безшумно. Тази вечер, когато потеглих към къщи, се чувствах много по-спокойна за мама, но също така и изпълнена със странното чувство, че Мак се опитва да стигне до мен. Можех почти да усетя присъствието му в колата. Защо?

В Сътън Плейс отново нямаше и следа от медиите. Легнах си и изслушах новините в единадесет часа. Показаха кадър с моето обръщение към медиите и установих, че гласът ми звучи пронизително и отбранително. На този етап вече се бе разчуло — или полицията преднамерено се бе погрижила да се разчуе — че Лизи е назовала Мак като свой похитител.

Изключих телевизора. „Любов или пари — помислих си, докато затварях очи. — Лукас Рийвс каза, че това са мотивите за повечето престъпления. Любов или пари. Или, в случая на Мак, липсата на любов.“

В три часа сутринта чух бръмченето на домофона. Станах от леглото и се втурнах надолу по стълбите, за да отговоря. Беше портиерът.

— Извинявайте, госпожице Макензи — каза той. — Но някакъв човек току-що остави бележка и подчерта, че е въпрос на живот и смърт да я получите незабавно.

За миг се поколеба, но добави:

— С целия този шум в медиите, някой може да е решил да си направи шега, но…

— Изпратете я — прекъснах го.

Застанах на вратата и зачаках, докато Мануел се появи по коридора и ми подаде един обикновен бял плик. Бележката в него бе написана на обикновена хартия:

„Каролин, изпращам ти това по куриер, защото телефонът ти може да се подслушва. Мак току-що ми се обади. Иска да ни види и двамата. Ще ни чака на ъгъла на Сто и четвърта улица и магистрала «Ривърсайд». Ще се видим там.

— Ето го — възкликна Барът, — на улицата пред „Бараката“ в нощта, когато Лизи е изчезнала. Ако погледнем от ъгъла, от който го е хванала охранителната камера, той е могъл да вижда масата на Демарко. А ето го отново, на същата снимка като Демарко, как гледа Лизи, докато тя позира за съквартирантката си.