Мери Кларк - Къде си сега?

Барът се усмихна.

— Същото е и у нас. Когато синът ми получи отлични бележки или го наградят за някакво постижение, сестра му винаги смята, че е станала някаква грешка. Добре, Грег — продължи той, — казвате, че за последен път сте видели сестра си преди една седмица в Деня на майката. Този ден означава ли нещо специално за вас?

— Точно това ме обърква изцяло — рече Грег. — Майка ми почина едва преди две години, затова за нас този ден естествено не е радостен. Тримата отидохме на църква, а после на гроба й и накрая вечеряхме в клуба. Лизи искаше да се върне в града заедно с мен, но в последния момент реши да остане през нощта при татко и да се прибере с влака на другата сутрин.

— Преди майка ви да почине, Денят на майката беше ли специален за всички вас — нещо по-различно от обичайните емоции, свързани с него?

— Съвсем не. Празнувахме го заедно, но не беше кой знае какво. Докато баба ми и дядо ми бяха живи, го прекарвахме заедно с тях. Нямаше нищо особено, съвсем нищо.

Грег забеляза погледа, който си размениха двамата детективи, а после и начина, по който Лари Ахърн кимна на Рой Барът.

— Има нещо, което не сте ми казали — отбеляза той. — Какво е то?

— Грег, познаваш ли Каролин Макензи? — попита Ахърн.

Сега слепоочията му започнаха да пулсират. Грег започна да рови в паметта си и после поклати глава.

— Не, не мисля. Коя е тя?

— Адвокат е — пое Ахърн инициативата да отговаря на въпросите му. — На двадесет и шест години. Студиото, в което живее, се намира на Томпсън Стрийт, в съседната сграда на тази, в която е апартаментът на сестра ти.

— Тя познава ли Лизи? — бързо попита Грег. — Има ли представа къде може да е?

— Не, не я познава, но може би си спомняш един случай отпреди десет години, когато един студент излязъл от апартамента си и изчезнал? Казвал се Чарлс Макензи младши. Всички го наричали Мак.

— Спомням си случая. Така и не го намериха, нали?

— Не — отговори Ахърн. — Но той се обажда на майка си всяка година на Деня на майката.

— На Деня на майката! — Грег скочи на крака. — Изчезнал е преди десет години и се обажда на майка си на Деня на майката. Да не би да предполагате, че Лизи може да реши да последва този налудничав модел?

— Грег, не предполагаме нищо — рече успокоително Ахърн. — Когато Мак Макензи е изчезнал, Лизи е била на единадесет години, така че няма причина да смятаме, че може да го е познавала. Мислим обаче, че е възможно ти или баща ти да познавате семейството му. Предполагам, че повече или по-малко се движите в същите кръгове.

— Каквото и да означава това. — Грег изглеждаше озадачен. — Мак Макензи обадил ли се е на майка си миналата неделя?

— Да. — Ахърн реши да не бърза да споделя, че Мак е оставил съобщение в кутията за дарения. — Не знаем с какво се занимава този човек или защо е трябвало да изчезне от лицето на земята. Със сигурност фактът, че все още се обажда на семейството си винаги на този ден, не е всеобщо достояние. Това ни кара да се чудим дали в един или друг момент Лизи не се е запознала с него, може би в един от онези клубове в Сохо и ако е решила да изчезне по собствено желание, както изглежда е направил той, дали ще иска да поддържа връзка с вас по същия начин.

— Какво знаете за Макензи, Лари? Искам да кажа, щом е изчезнал доброволно, да не е бил в някаква беда? — Грег погледна многозначително приятеля си, опитвайки се да прочете отговора по лицето му.

— Не успяхме да се доберем до нищо, което да го потвърждава. Всичко му е било наред и все пак един ден той просто зарязал живота си и не се върнал.

— Същото може да се каже и за Лизи — тросна се Грег.

— Да не би да започвате да мислите, че ако Лизи се е натъкнала на този тип, следващия път, когато ще разберем нещо за нея, ще бъде в Деня на майката другата година? — Премести поглед от единия детектив към другия. — Един момент, да не би да мислите, че този Мак може да е някакъв психар и да е замесен в изчезването на Лизи?

Лари погледна през масата към съквартиранта си от колежа. „Баща му не е единственият, който се е състарил през тази седмица — помисли си. — Грег изглежда с десет години по-стар, отколкото когато играхме голф миналия месец.“

— Грег, разследваме всички и всяка ситуация, която може да ни даде нишка, по която да тръгнем. Повечето от следите ще ни отведат до задънени улици. Сега ми направи една услуга и последвай съвета, който ще ти дам: иди си вкъщи, изяж една стабилна вечеря и си легни рано. Помъчи се да намериш някаква утеха във факта, че със сигурност Лизи е била жива тази сутрин. Имаш множество пациенти, които зависят от теб, само ти можеш да им дадеш надежда за живот. Не допускай да ги провалиш, а точно това ще направиш, ако не започнеш да се храниш и да спиш както трябва.