Мери Кларк - Къде си сега?

„Почти същия съвет, който самият аз дадох на татко — помисли си Грег. — Ще си отида вкъщи. Ще поспя няколко часа и ще хапна нещо. Но довечера ще отида от този клуб в Сохо до Томпсън Стрийт и обратно. Тази сутрин Лизи е била жива. Но това не означава, че ако наистина е с някакъв луд, ще остане жива.“

Той оттласна стола си назад и се изправи.

— Напълно си прав, Лари — каза.

Махна с ръка за сбогуване и се обърна да си тръгне, но рязко се завъртя, когато клетъчният телефон на Ахърн иззвъня. Ахърн го грабна от джоба си и го вдигна до ухото си.

— Какво има?

Грег видя сърдитото намръщване още преди да чуе приглушената ругатня на Лари. За втори път през този ден ужасено си помисли, че са открили тялото на Лизи.

Ахърн погледна към него.

— Преди няколко минути някой се е обадил на „Ню Йорк Поуст“ и е казал, че днес Лизи Андрюс е оставила съобщение на баща си, което гласи, че ще се обади отново в Деня на майката. От „Поуст“ искат потвърждение. — И като говореше остро и гневно, изкрещя: — Без коментар! — след което със замах затвори телефона.

— Лизи ли се е обадила? — попита Грег.

— Репортерът, който е приел обаждането, не е сигурен. Казва, че е било приглушен шепот. Номерът, от който са се обадили, не се е изписал на екрана.

— Това означава, че обаждането не е било направено от телефона на Лизи — заключи Грег. — Нейният номер се изписва.

— Точно това имам предвид, Грег. Ще бъда брутално откровен с теб. Или Лизи преживява някакъв нервен срив и иска да бъде в центъра на общественото внимание, или е в ръцете на някой опасен луд, който си играе игрички.

— Който се обажда у дома единствено на Деня на майката — додаде тихо Рой Барът.

— Или който има апартамент близо до „Бараката“ и дългогодишен шофьор, готов да направи всичко за него — заключи горчиво Ахърн.

Хауърд Алтман внимателно обмисли подхода, с който да убеди Крамърови да останат домоуправители на сградата със студентските апартаменти. „Олсен е прав — призна пред себе си той. — Домакинът, когото го подтикнах да уволни миналата година, наистина ни спестяваше много пари. Аз просто не го разбрах. Олсен не желае да прави никакви големи ремонти в онази сграда. Съседната е обявена за продан и когато се продаде, той е сигурен, че ще му направят много изгодна оферта и за неговия блок. Старият домакин закърпваше нещата с дъвка и конци за въдица. Новият има списък на всички ремонти, които трябва да се извършат, и повтаря на Олсен, че е престъпление да не ги направи незабавно.

Трябваше да си държа устата затворена, но така и не разбрах защо им е на Крамърови апартамент с три спални — та те изобщо не използват другите две.“

От време на време, когато се отбиваше у Крамърови, Хауърд ги молеше за позволение да използва банята. Това му даваше възможност да погледне в двете свободни стаи. Нито веднъж за десетте години, откакто работеше за Дерек Олсен, не бе видял разместване на плюшените мечета по възглавниците на леглата. Знаеше, че домакините изобщо не използват тези стаи, но си каза, че е трябвало да разбере до каква степен Лил Крамър изпитва вулгарна гордост от големия си апартамент.

„А на мен вулгарността ми е така позната — каза си унило той. — Когато бях дете и татко си купи първата чисто нова кола, най-евтината на паркинга, човек можеше да си помисли, че е спечелил от лотарията. Трябваше да се изфукаме с нея пред всички роднини просто защото татко се надяваше, че ще им потекат лигите от завист.

Трябва да си открия блог, в който да пиша за собственото си побъркано семейство. Не мога да позволя на Крамърови да се оттеглят. Може би Олсен ще го преглътне, ако успея да им намеря добри заместници за кратко време. От друга страна, съвсем в стила му би било да ме уволни и да даде работата ми на онзи свой смахнат племенник. Най-вероятно тридесет дни по-късно ще ме умолява на колене да се върна, но все пак не мога да поема този риск. И така, какъв подход да възприема към Крамърови?“

През уикенда Хауърд Алтман обмисли най-различни възможни решения. Най-после, удовлетворен от плана, на който се бе спрял, в десет без петнадесет в понеделник сутринта той влезе в сградата на Уест Енд Авеню, където живееха Крамърови.

Бе напълно убеден, че молбите да останат, предложенията за увеличаване на заплатата и уверенията, че просторният апартамент винаги ще бъде техен дом ще бъдат най-погрешната възможна стратегия. „Ако Гюс Крамър реши, че тяхното оттегляне може да доведе до уволнението ми, ще го направи, дори и да не иска да се пенсионира все още.“