Мери Кларк - Къде си сега?

Наистина ги намерих там и ги занесох в стаята му, след което ги качих на леглото. Отворих първия и по силата на навика прокарах пръсти през джобовете, за да видя дали вътре има нещо. Нямаше. Напълних куфара със спретнато сгънати костюми, сака и панталони, като се забавих малко над смокинга, който Мак носеше на семейната ни снимка онази последна Коледа.

Вторият куфар бе малко по-малък. Отново прокарах пръсти през страничните джобове и този път напипах нещо, за което реших, че е фотоапарат. Когато обаче го изтеглих, с изненада установих, че е касетофон. Не си спомнях някога да съм виждала Мак да използва такъв. Вътре имаше касета и аз натиснах бутона за пускане.

— Как смятате, госпожо Клайн? Звуча ли като Лорънс Оливие или като Том Ханкс? Записвам ви, затова бъдете мила.

Чух женски смях.

— Нито като единия, нито като другия. Но звучиш добре, Мак.

Останах така шокирана, че натиснах бутона за спиране, а очите ми се наляха със сълзи. Мак. Стори ми се, че е в стаята и се заяжда с мен, а гласът му е пълен с жизнерадост и оживление.

Тези ежегодни обаждания за Деня на майката и постоянно нарастващата неприязън, с която реагирах на тях, ме бяха накарали да забравя как звучеше гласът на Мак — колко забавен и изпълнен с енергия.

Отново натиснах бутона за пускане.

— Добре, започвам, госпожо Клайн — каза Мак. — Казахте да си избера нещо от Шекспир, нали така? Как ви се струва това? — Прочисти гърлото си и започна: — Когато и бездушната Съдба…

Гласът му се бе променил изцяло и сега звучеше дрезгаво и меланхолично.

— … и хората ме гледат с неприязън, аз пълня свода с горестна молба… 4 4 Шекспиров сонет 29, превод — Валери Петров. — Б.пр.

Това бе всичко, което бе записано на тази касета. Превъртях я и отново я пуснах. Какво означаваше? Дали този текст бе подбран случайно или преднамерено, защото е отговарял на душевното състояние на Мак по онова време? Кога бе направен този запис? Колко време преди да изчезне?

Името на Естер Клайн бе в списъка на хората, с които ченгетата бяха говорили за Мак, но очевидно тя не бе могла да им каже нищо съществено. Смътно си спомнях, че мама и татко бяха изненадани, когато разбраха, че Мак е вземал при нея частни уроци по актьорско майсторство. Разбирам защо не им го беше казал. Татко открай време се боеше, че Мак е прекалено увлечен по театъра, дори го изучаваше като факултативен предмет.

След това Естер Клайн стана жертва на обир с фатален край близо до апартамента си на Амстердам Авеню, почти година след изчезването на Мак. Хрумна ми, че може да има други записи, които е направил, докато е учел при нея. Ако наистина бе така, какво бе станало с лентите след смъртта й?

Стоях в стаята на Мак с касетофона в ръка и изведнъж осъзнах, че ще е съвсем лесно да разбера.

Синът на Естер Клайн, Аарон, бе близък сътрудник на чичо Елиът. Трябваше само да му се обадя.

Пъхнах касетофона в чантата си и започнах да опаковам дрехите на Мак. Когато приключих, чекмеджетата на скрина бяха празни, както и гардеробите. Мама бе позволила на татко да раздаде дебелите палта на Мак през една особено студена зима, когато благотворителните организации умоляваха за такива дрехи.

Докато посягах да затворя втория куфар, се поколебах, а после извадих официалната черна вратовръзка, която бях завързала вместо Мак точно преди да направим коледната снимка онази последна година. Задържах я в ръцете си и си спомних как му бях казала да се наведе, защото не мога да стигна до врата му, за да я завържа както трябва.

Докато я увивах в една носна кърпичка, за да я взема със себе си на Томпсън Стрийт, си спомних изречения през смях отговор на Мак: „Благословена да е връзката 5 5 Християнски химн по текст на д-р Джон Фосет (1740–1817), английски пастор. — Б.пр. … А сега те моля, направи го както трябва, Каролин“.

Той се чудеше дали баща й вече е чул съобщението. Почти можеше да види реакцията му, докато го слуша. Малкото му момиченце беше живо, но не искаше да го види! Казваше, че ще позвъни на Деня на майката! Само петдесет и една седмици чакане!

„Таткото сигурно вече е започнал безнадеждно да брои дните“ — помисли си.

Досега ченгетата със сигурност бяха започнали да подслушват телефона на доктор Андрюс в Гринич. Той направо си представяше как са откачили. Дали щяха да вдигнат ръце, да решат, че Лизи има право на уединение, и да престанат да я търсят? Може би. Хората правеха такива неща.