Мери Кларк - Къде си сега?

След като излязох от блока, където бе живял Мак, се върнах в Сътън Плейс. През единия ден и половина, откакто бе решила да предприеме пътуването, мама преливаше от енергия, сякаш след като бе живяла толкова дълго в ада, сега се опитваше да си навакса наведнъж цялото загубено време. Каза ми, че смята да разчисти гардеробите, да отдели дрехите, от които иска да се отърве, а по-късно вечерта ще излезе на вечеря с Елиът и още някои приятели.

Зачудих се защо се занимава да разчиства гардеробите точно преди да замине на почивка, но скоро отговорът ми стана ясен. Докато обядвахме набързо със сандвичи и чай в стаята за закуска, тя ми каза, че е повикала брокер за оглед на апартамента и веднага щом се върне, смята да си потърси някое по-малко жилище.

— Ти никога няма да се върнеш да живееш тук — каза тя, — знам го. Ще трябва да уредя да прехвърлят телефона ми на новото място, в случай че Мак реши да се обади на следващия Ден на майката, но от друга страна, ако пропусна обаждането му, така да бъде. Оттук нататък може да спра да си стоя вкъщи и да го чакам да позвъни.

Погледнах я изумена. Когато заяви, че смята да разчисти гардеробите, реших, че говори за своите собствени. Сега обаче, без да питам изрично, разбрах със сигурност, че гардеробите, които мама ще изпразва, ще бъдат онези в стаята на Мак.

— Какво ще правиш с нещата на Мак? — попитах, опитвайки се гласът ми да звучи колкото се може по-делнично.

— Ще помоля Дев да изпрати някой, който да вземе дрехите и да ги занесе някъде, където ще има полза от тях. — Мама ме погледна в очакване на одобрението ми и когато не откри точно това на лицето ми, бързо додаде: — Каролин, нали ти все ми повтаряше да продължа напред. Пък и си остава неопровержимият факт, че дори Мак да отвори вратата и да се върне вкъщи още днес, и дори тези дрехи още да му стават, вероятно вече ще са ужасно старомодни.

— Не ме разбирай погрешно — казах. — Смятам, че идеята е добра, но същевременно мисля, че това би трябвало да е последното нещо, за което да се тревожиш два дни преди да се качиш на самолета за Гърция. Виж, мамо, направи си услуга: остави ме аз да прегледам нещата на Мак и да ги подредя.

Още докато говорех, ми хрумна, че е възможно преди десет години никой да не е разгледал достатъчно внимателно купищата панталони и якета, които Мак бе оставил в апартамента си. Лукас Рийвс бе отбелязал в доклада си, че сред облеклото на Мак в студентското му жилище не е намерил нищо важно.

Мама не се колеба дълго — дори ми се стори, че изпита облекчение, когато се съгласи.

— Не знам какво щях да правя без теб, Каролин — въздъхна тя. — Ти беше моята опора през цялото това изпитание. Но те познавам. Спря да работиш едва преди две седмици и виждам, че започваш да ставаш неспокойна. Какво ще правиш, докато ме няма?

Без да иска, думите й ми осигуриха отговор, който бе поне отчасти честен:

— И двете знаем, че ще има желаещи за това място още в мига, в който го обявиш за продажба — изтъкнах. — Никога не съм възнамерявала да остана в студиото за постоянно. И аз смятам да си потърся нещо по-голямо. Нали ще ме оставиш да взема мебелите, които самата ти няма да използваш?

— Разбира се. Само кажи на Елиът. Един приличен апартамент с дневна и спалня е разход, който той положително ще одобри.

Елиът бе попечителят на паричния тръст, който ми бе завещал дядо ми.

Мама допи последната глътка от чая си и се изправи.

— По-добре да побързам. Хелън ще изпадне в бяс, ако закъснея за часа в салона й. Като се имат предвид парите, които взема за прическата ми, можеше да е малко по-кротка. — Бързо ме целуна по бузата и добави: — Ако намериш апартамент, който да ти харесва, увери се, че в сградата има портиер. Никога не съм била спокойна, като знам, че живееш на място, където трябва сама да влизаш вътре. Гледах новините. Все още няма следа от изчезналото момиче, което живее до теб. Моля се Бог да помогне на семейството й.

Радвах се, че мама има ангажимент тази вечер. Сега, когато бях твърдо решена да открия Мак, изпитвах чувството, че не трябва да отлагам търсенето си с нито минута повече. От географска гледна точка той е бил съвсем близо до нас, когато е оставил бележката в неделя. Срещата със семейство Крамър ме бе изпълнила с отчайваща нервност. Вярно, че спомените избледняват с времето, но когато говорих с тях, двамата съпрузи направо си противоречаха, докато описваха с какво е бил облечен Мак и къде точно са го видели за последен път. А Лил Крамър бе направо шокирана, когато й съобщих, че е присъствал на литургията. Защо? Представляваше ли Мак някаква заплаха за тях? Какво знаеха, какво ги ужасяваше толкова?