Мери Кларк - Къде си сега?

— Да, имам, и то съвсем прясна. Едва от миналата седмица е. Анджелина Джоли и Брад Пит минаваха през Сохо заедно с децата си и папараците ги заобикаляха отвсякъде. Казах на Лизи да се престори, че е филмова звезда, и я щракнах няколко пъти с клетъчния телефон. Една от снимките излезе страхотна. Лизи дори искаше да я постави в рамка и да ви я подари, доктор Андрюс. — Гласът й се пречупи. Кейт се изчерви, втурна се тичешком обратно в стаята, отвори едно от чекмеджетата на нощното си шкафче, грабна оттам лист хартия и изтича обратно към тях.

На снимката Лизи бе застанала в поза на фотомодел, усмихнатото й лице бе обърнато към камерата, дългата й коса се развяваше от вятъра, стройното й тяло бе извито съблазнително, а ръцете й бяха заровени дълбоко в джобовете на дънковото й яке.

Очите на Барът се преместиха от красивото момиче в центъра към минувачите на заден план. Нито едно лице не се виждаше ясно. Възможно ли бе някой от тях да е забелязал Лизи, зачуди се той. Някой хищник, който си търси момиче?

„Ще накарам да я уголемят“ — помисли си той, докато я вземаше от Кейт.

— Тази снимка е много ясна — каза на глас. — Но ви моля да ми дадете разпечатки и на другите снимки, които сте й направили. Доколкото разбирам, вечерта, когато е отишла в клуба, е носела дънково яке. На снимката също носи такова яке.

— Същото е — рече Кейт.

— Купи го преди две години, точно преди да почине майка й — обясни Дейвид Андрюс. — Към него има и пола и тя ги носеше заедно. Веднъж майка й през смях отбеляза, че от полата висят конци, а Лизи отвърна, че такава е модата. Майка й подхвърли, че ако в наши дни това се смятало за мода, било време да върнат кринолините.

Какви сълзливо-сантиментални глупости дрънкам — помисли си Дейвид Андрюс. Само преча на този детектив да си върши работата и да намери Лизи. Трябва да се разкарам оттук.

— Кейт, снимката е много хубава. Всеки ще може да разпознае Лизи по нея. Много ти благодаря.

Без да чака отговора й, той се отправи към вратата, благодарен за силната ръка, която го крепеше под мишницата. Слезе, без да каже и дума, по трите стълбища. Едва-едва забеляза, че в лицето му святка камера и някой му крещи въпроси, докато прекосяваше тротоара и полицаите му помагаха да се качи в една от колите на отдела. Напомни си да попита детектив Барът какво още би могъл да направи, за да намери Лизи. Барът затвори вратата на колата и после се наведе към прозореца.

— Доктор Андрюс, вече проверихме хората, които живеят в сградата. От охранителната камера знаем, че Лизи не е стигнала до тази врата, но тези къщи доста си приличат. Може по погрешка да е влязла в някоя друга. Ще започнем да обикаляме от врата на врата из целия квартал. Ще ни е от полза да разполагаме със снимката й.

— Защо, за бога, си мислите, че може да е сбъркала вратата? Не е била пияна, вие сам го казахте. Барманът и всички онези хора в „Бараката“ се кълнат, че е била добре, когато е излязла от онова място — напомни Дейвид Андрюс на детектива с остър глас.

На върха на езика на Барът бе да отговори, че ако не може да се докаже противното, деветдесет и девет процента от барманите са готови да се закълнат, че изчезналият клиент си е тръгнал от бара трезвен. Вместо това той каза:

— Докторе, няма да оставим нито камък необърнат. Обещавам ви.

Единственият репортер на мястото на събитието натика микрофона в лицето му, докато той се обръщаше с гръб към колата на отдела.

— Вижте — рече Барът нетърпеливо, — капитан Ахърн е свикал пресконференция за пет часа. Той е упълномощен да направи изявление. Аз не съм.

Върна се обратно във фоайето на сградата, изчака, докато репортерът и фотографът се качиха в минивана си и потеглиха, а после излезе обратно на улицата и се отправи към следващата сграда. Както в повечето сгради в този район влизането ставаше или с ключ, или с пускане по домофона от някой от обитателите.

Погледът на Барът се плъзна нагоре, а после надолу по списъка с живеещите тук и очите му се разшириха, когато попаднаха на едно име.

„Каролин Макензи. Шестият елемент 3 3 Според експеримент, извършен в средата на миналия век от американския психолог и социолог Стенли Милграм, всеки може да достигне до желан от него човек чрез шестима познати. — Б.пр. ли? — запита се той. — Може би.“

Рой Барът остана напълно неподвижен, а после плъзна показалец по името на Каролин Макензи.

Непогрешимият инстинкт, който го правеше такъв превъзходен детектив, сега му казваше, че някак си, по някакъв начин между тези два случая съществува връзка.