Мери Кларк - Къде си сега?

И той отново ме предупреждаваше да не се приближавам.

— Детектив Барът, Лизи е излязла от бара в три часа вчера сутринта — каза с уморен глас доктор Дейвид Андрюс. — Сега часът е един в сряда следобед. Няма я от тридесет и четири часа. Не би ли трябвало да проверите отново болниците? Ако има човек, който да е наясно колко претъпкани са спешните отделения, Бог знае, че това съм аз.

Бащата на Лизи седеше до малката кухненска маса в апартамента на дъщеря си с отпуснати на коленете ръце и наведена глава. Угнетен, неспал и изпълнен с все по-нарастващо отчаяние, той бе отклонил молбата на сина си да се върне с него в апартамента му и да чака за новини там. След като бе прекарал тук цялата нощ, Грег си бе отишъл у дома, за да се изкъпе и преоблече, преди да се отбие в болницата при онези от пациентите си, които се възстановяваха след операция.

Рой Барът седеше срещу бащата на Лизи от другата страна на масата. „В нощта, в която моята дъщеря отиде на бал, неговата дъщеря е излязла с приятелите си, а после е изчезнала“ — помисли си и изведнъж се почувства виновен заради собствения си късмет в сравнение с ужаса, който изживяваше човекът срещу него.

— Доктор Андрюс — отвърна той, — не трябва да се отказвате от мисълта, че е възможно Лизи да се чувства съвсем добре. Все пак е голям човек и има право на уединение.

Барът видя как лицето на доктора се втвърдява в израз на гняв и презрение. Прозвуча така, като че ли момичето е леконравно, помисли си детективът и побърза да добави:

— Моля ви, не мислете, че приемам случая с Лизи за такъв. Ние се отнасяме към изчезването й като към сериозен проблем. — Шефът на Барът, капитан Лари Ахърн, вече бе обяснил недвусмислено колко спешен е случаят.

— Тогава какво правите, за да я намерите? — Гневът се бе отлял от лицето на Дейвид Андрюс. Гласът му бе нисък и несигурен.

„Още малко, и ще изпадне в шок“ — помисли си Барът.

— Прегледахме охранителните камери на „Бараката“ и тя наистина си е тръгнала сама. Единствените хора, останали в бара, са от групата, която е свирила вечерта, барманът и охраната. Всички те се кълнат, че нито един от тях не е напускал заведението поне двадесет минути след Лизи, затова смятаме, че никой от тях не я е проследил. Според досегашните проверки всички са извън подозрение. В този момент нашите хора преглеждат всяка подробност от записите на камерите, за да видят дали няма да засечем някои евентуални подозрителни личности.

— Може би някой, който е бил в бара по-рано, я е изчакал навън да излезе. — Дейвид Андрюс знаеше, че гласът му е съвсем безизразен. „Да ме ободри ли се опитва този детектив?“ — запита се той, а после през ума му за хиляден път премина познатата мисъл: „ Знам , че с Лизи се е случило нещо ужасно“.

Избута стола си назад и стана.

— Ще предложа награда от двадесет и пет хиляди долара на всеки, който ни помогне да я открием — заяви той. — Ще поместя снимката й заедно с описание на дрехите, с които е била облечена, на афиши. Вече се запознахте със съквартирантката на дъщеря ми, Кейт. Тя ще накара приятелите на Лизи да ги разлепят по всички улици от тук до бара. Все някой трябва да е видял нещо.

„Като баща и аз щях да направя абсолютно същото“ — помисли си Рой Барът, докато се изправяше на свой ред.

— Доктор Андрюс, това е много добра идея. Дайте ни снимката, която носите в портфейла си, съобщете ни също височината, теглото и цвета на косата на Лизи. Ние ще се погрижим за афишите. Ще е от голяма полза, ако са вече разлепени, когато посетителите се струпат довечера. Обещавам ви, че ще има наши хора под прикритие и в „Бараката“, и във всеки друг бар наоколо. Ще разговарят с посетителите. Ако имаме късмет, може да намерим човек, който да е видял някой да проявява интерес към нея. Предлагам обаче, сър, вие да отидете в апартамента на сина си и да си починете малко. Един от колегите ми ще ви закара.

Само преча, помисли си унило Дейвид Андрюс. Но той е прав — наистина трябва да поспя. Безмълвно кимна.

Вратата към спалнята бе отворена. Кейт Карлайсъл бе прекарала безсънна нощ и сега, след кратка дрямка, видя двамата мъже да излизат. Ръката на Барът бе стиснала доктора здраво под мишницата.

— Доктор Андрюс, добре ли сте? — тревожно попита тя.

— Доктор Андрюс отива в апартамента на сина си — обясни Барът. — Ще го придружа до долу и веднага ще се върна. Кейт, дали имате някоя скорошна снимка на Лизи? Единствената, която видях, бе тази в портфейла на доктор Андрюс, а тя е отпреди повече от година.