Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Сърцето на Сорая подскочи. За отрицателно време Лърнър бе окупирал кабинета на Линдрос, пращайки всичките му лични спомени кой знае къде. Снимките бяха свалени на земята и обърнати към стената, сякаш вече бяха в изгнание.

Временно назначеният директор седеше зад бюрото на Линдрос и прелистваше бледозелена папка с доклад за текущата работа, като същевременно отговаряше на обажданията за Линдрос, сякаш бяха за него. Те наистина са за него, припомни си Сорая и това я потисна. Тя искаше Линдрос да се върне, молеше се Борн да го открие и да го върне обратно жив. Каква друга надежда й оставаше?

— А, госпожа Мур. — Лърнър остави телефона. — Радвам се, че се върнахте при нас. — Той се усмихна, но не й предложи да седне. Беше от тези хора, забеляза тя, за които светът е просто купчина кутии — всичките един и същи размер, — в които можеш да напъхаш всичко и всеки, да намериш спретнато местенце на всяко нещо. Така се заблуждаваше, че би могъл да контролира хаоса на действителността.

— Утешавах майката и сестрата на Тим Хитнър в Мериленд.

— Има определени процедури — каза Лърнър твърдо. — Те съществуват с основание. Или това не се отнася за вас?

— Тим беше мой приятел.

— Вероятно вие предполагате, че ЦРУ не е в състояние да свърши това.

— Аз познавам семейството му. Беше по-добре аз да им го съобщя. За тях така бе по-лесно.

— Като ги излъжете, че Хитнър е бил герой, вместо да признаете, че се прояви като пълен некадърник и позволи да бъде използван от врага?

Сорая отчаяно се опитваше да запази самообладание. Мразеше се, задето изпитваше страх от този човек.

— Тим не бе оперативен агент. — Веднага осъзна тактическата си грешка.

Лърнър взе доклада.

— И все пак вашият писмен доклад твърди, че Хитнър е бил въвлечен в мисия директно от Джейсън Борн.

— Тим работеше върху декодирането на шифъра, намерен у Чевик — човекът, който сега е известен като Фади. Борн искаше да използва този факт, за да го накара да говори.

Лицето на Лърнър се изопна като кожа на барабан. Очите му й заприличаха на дупки от куршуми — черни, смъртоносни, готови да изригнат. Иначе той й изглеждаше съвсем обикновен. Можеше да бъде продавач на обувки, чиновник на средна възраст. Което, предположи тя, всъщност бе идеята. Един добър полеви агент трябва да бъде забравен почти веднага, след като бъде видян.

— Нека да говорим направо, госпожо Мур — вие защитавате ли Джейсън Борн?

— Борн разкри самоличността на Фади. Той ни даде отправна точка за…

— Любопитното е, че е разкрил тази така наречена самоличност, след като Хитнър бе убит… след като позволи на Чевик да избяга.

Сорая не можа да повярва на ушите си.

— Твърдите, че Чевик не е Фади?

— Твърдя, че всичко, с което разполагате, са уверенията на агент, който не подлежи на контрол и на чиято дума съвсем не може да се разчита. Дяволски опасно е да позволите на личните ви чувства да повлияят на професионалната ви оценка.

— Сигурна съм, че това не…

— От кого получихте разрешение за тази малка разходка до семейството на Хитнър?

Сорая се опита да запази самообладание въпреки внезапната смяна на темата.

— Нямаше от кого да получа разрешение.

— Сега вече има. — С рязък жест той затвори папката с доклада. — Нека ви посъветвам нещо, госпожо Мур. Не се отклонявайте от правилата отново. Ясно ли е?

— Напълно — отговори тя кратко.

— Съмнявам се. Виждате ли, вие не бяхте тук през последните няколко дни, затова пропуснахте важна среща на служителите. Искате ли да чуете най-важното от нея?

— Нямам търпение — каза тя през зъби.

— Казано съвсем накратко — продължи Лърнър мило, — аз променям мисията на „Тифон“.

— Моля?

— Виждате ли, госпожо Мур, това, от което агенцията се нуждае, са повече действия. Няма ни най-малко значение какво мислят или чувстват ислямските екстремисти. Те искат смъртта ни. Така че излизаме и им сритваме задниците в Червено море. Толкова е просто.

— Сър, ако разрешите да отбележа, в тази война няма нищо просто. Тя не е като други…

— Сега сте наясно с нещата, госпожо Мур — прекъсна я Лърнър остро.

Стомахът на Сорая се сви. Това сякаш не беше истина. Цялото планиране на Линдрос, цялата им съвместна упорита работа бе на път да отиде по дяволите. Къде е Линдрос, когато се нуждаят най-много от него? Дали поне е жив? Трябваше да вярва, че е жив. Но за момента това чудовище определяше правилата. Добре поне, че разпитът приключи.

Опрян на бюрото, Лърнър сключи пръстите си.