Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Приклякайки, той застана на едно ниво с главата. Или това, което бе останало от нея. В центъра на лицето зееше дупка, която разпространяваше отровата си навън като вулкан, изхвърлящ лава, заличавайки първо носа, после очите и бузите, сваляйки кожата, изяждайки плътта отдолу. Сега дори части от скулите — самите кости, бяха разядени и осеяни с белези от същата сила, която бе разяла по-меките човешки тъкани.

Борн, чието сърце блъскаше силно в гърдите, едва сдържаше дъха си. Той бе виждал по-рано този вид гангрена. Имаше само едно нещо, което я причиняваше: радиация.

Това отговаряше на много въпроси: какво бе накарало Мартин Линдрос толкова внезапно, толкова решително да тръгне на мисия, защо районът беше толкова важен, че бе охраняван с ракети земя-въздух и само Бог знае още какво. Сърцето му подскочи. Всеки от „Скорпиън-1“ и „Скорпиън-2“ — включително Мартин, е трябвало да бъде убит, за да бъде защитена ужасната тайна. Някой прехвърляше нещо повече от управляеми искрови разрядници по този маршрут. Някой притежаваше уранова руда. От това бе умрял този човек: радиационно отравяне заради изтичане от контейнера с уран, който бе пренасял. Сама по себе си жълтата уранова руда не означаваше нищо: тя бе евтина, сравнително лесна за добиване и не можеше да бъде пречистена до обогатен уран извън съоръжение с размерите на площад със страни от половин миля, висок четири етажа, плюс неограничени средства.

Но урановата руда не би оставила такава радиационна следа. Не, това, с което „Дуджа“ се бяха сдобили някак, бе уранов диоксид, само на една стъпка от високообогатения уран, годен за производството на оръжия. Въпросът, който си задаваше сега, беше същият, който вероятно бе накарал Линдрос толкова необмислено да се изложи на риск: какво би правила терористична група с уранов диоксид и управляеми искрови разрядници — освен ако нямаше някъде съоръжение с персонала и възможностите за производство на ядрени бомби.

Което можеше да означава само едно: „Дуджа“ бе по-необикновена организация, отколкото „Тифон“ смяташе. Тя бе в центъра на тайна международна ядрена мрежа. Една такава мрежа бе разбита през 2004 г., когато пакистанският учен Абдул Кадир Хан призна, че е продал ядрени технологии на Иран, Северна Корея и Либия. Сега ужасяващият призрак отново се бе появил.

Замаян от това разкритие, Борн се изправи и се измъкна заднишком от пещерата. Той се обърна, пое няколко пъти дълбоко въздух, макар вятърът да прорязваше дробовете му, и потрепери. Давайки на Дейвис сигнал за отбой, той се върна на мястото на катастрофата. Не можеше да спре да мисли. Заплахата за Америка, която „Тифон“ беше засякъл, бе не само реална, тя бе с мащабите и последиците, които бяха абсолютно опустошителни. Той си спомни за искровите разрядници за еднократна употреба — основната следа в разследването на Мартин, и разбра, че ако не спре Фади, срещу голям американски град ще бъде извършена ядрена атака.

Ан Хелд успя да хване Сорая в момента, в който тя се появи обратно в централата на ЦРУ.

— В дамската тоалетна — каза тя шепнешком. — Сега.

Веднъж влезли в дамската тоалетна във фоайето, Ан провери кабинките една по една, за да се увери, че са сами.

— Ето моята част от сделката — започна Сорая. — НСУ, наноелектронното следящо устройство, влезе в контакт с огън и това унищожи половина от електрическите вериги.

— Е, това е информация, която ще заинтригува Стария — каза Ан. — Вдигнал е мерника на Борн — не само той, ами и Лърнър.

— Заради случилото се с Чевик. — Сорая се намръщи. — Но каква е ролята на Лърнър?

— Затова те повиках — каза Ан рязко. — Докато ти беше с Борн, Лърнър направи удар.

— Моля?

— Успя да убеди Стария да го назначи за директор на „Тифон“.

— Боже мили! — възкликна Сорая. — Сякаш нещата не са достатъчно зле и без това.

— Имам чувството, че все още не си видяла всичко. Той е твърдо решен да реорганизира изцяло ЦРУ и сега, когато се докопа до „Тифон“, ще промени драстично нещата и там.

Някой понечи да влезе, но Ан парира опита.

— Има наводнение — каза тя авторитетно. — Пробвайте на горния етаж.

Когато отново останаха сами, тя продължи:

— Лърнър ще преследва всеки, на когото няма доверие. И заради връзката ти с Борн мога да се обзаложа, че ти ще си начело в списъка. — Тя отиде към вратата. — Горе главата, сладур.

Борн седна, хванал главата си с ръце, опитвайки се да измисли начин да се измъкне от този все по-страшен кошмар. Проблемът беше, че нямаше достатъчно информация. Не му оставаше друго, освен да продължи, да се опита да открие Линдрос или — ако приятелят му бе вече мъртъв — да продължи мисията му, да разкрие Фади и „Дуджа“ и да осуети плановете им, преди да са изпълнили заплахата си.