Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Ким вкарваше дълги игли в капака на всеки контейнер, изтегляше газовете, които се бяха отделили над твърдия материал, инжектираше ги в цилиндъра на газовия хроматограф, без да имат досег с въздуха. След като се увери, че настройките са наред, натисна ключа, който щеше да започне процеса на разделяне и анализ.

Водеше си бележки за датата, времето и номера на пробата, когато чу вратата на лабораторията да се отваря шумно и видя детектив Овъртън да влиза. Той бе облечен в сив балтон и носеше две картонени чаши с кафе. Остави едната пред нея и тя му благодари.

Той изглеждаше по-навъсен от преди.

— Нещо ново?

Ким отпи от чашата и се наслади на сладкото парене на кафето в устата и гърлото си.

— Ще знаем след малко какъв катализатор е използван.

— Какво ще ми помогне това?

— Мислех, че предаваш случая на Вътрешна сигурност?

— Гадни копелета. Двама агенти дойдоха в кабинета на капитана ми тази сутрин и изискаха бележките ми — каза детектив Овъртън. — Не че не го очаквах. Направих две копия, тъй като смятам да реша случая и да им натрия носовете.

Прозвуча сигнал.

— Готово. — Ким се обърна към апарата. — Резултатите са готови. Тя погледна данните от хроматограмата. — Въглероден дисулфид. — Интересно. Обикновено не откриваме точно този катализатор в случаи на палежи.

— Тогава защо е бил избран тъкмо този?

— Предполагам, защото развива по-висока температура и има експлозивна граница с 50 процента по-висока от други катализатори. Спомни си, че намерих катализатор на две места — в банята и под прозорците. Това ме заинтригува и сега знам защо. Хроматограмата ми даде два отделни резултата. Това, което е използвано в банята, е въглероден дисулфид. Но на другото място, във всекидневната, близо до прозорците, намерих друго съединение, по-сложно и необичайно.

— Какво например?

— Не е експлозив. Нещо по-интересно. Трябва да проверя още някои неща, но открих, че това е въглеродно съединение, което противодейства на веществата, забавящи огъня. Това обяснява как завесите са се запалили и защо експлозията е разбила прозорците. Като се има предвид захранването на пламъците с кислород и изваждането от строя на пръскачките, на практика са били гарантирани максимални щети за минимално време.

— Затова не открихме нищо, нито скелет или комплект зъби, за да идентифицираме със сигурност тялото. — Той потърка наболата си брада. — Тези, които са го подготвили, са помислили за всичко, нали?

— Може би не за всичко. Ким вдигна двата порцеланови зъба, които бе извадила от канала на ваната. Тя ги бе почистила от пепелта, така че те блестяха с цвят на слонова кост.

— Опитваме се да намерим чрез нашите канали в Амстердам дали Джейкъб или Лев Силвър са имали мостове. Така поне ще успеем да идентифицираме със сигурност тялото.

— Ами въпросът е — каза Ким, — че аз съвсем не съм сигурна дали това е мост.

Овъртън го грабна от ръката й, огледа го под силната лампа. Доколкото той можеше да види, нямаше нищо необичайно.

— Какво друго би могло да бъде?

— Трябва да се обадя на една приятелка. Може би тя ще може да ни каже.

— Така ли? С какво се занимава?

Ким го погледна.

— Тя е таен агент.

Борн пропътува от Лондон до Адис Абеба и от Адис Абеба до Джибути. Той си почина съвсем малко, спа още по-малко. Бе твърде зает да чете разузнавателните доклади за известните етапи от придвижването на Линдрос, които Сорая му бе дала. За съжаление в много от тях липсваха подробности. Нищо чудно. Линдрос преследваше най-смъртоносната група терористи в света. Комуникации от всякакъв вид биха били изключително трудни и биха го изложили на опасност.

Когато не запаметяваше данните, Борн преглеждаше видеоинформацията, която Ан Хелд бе качила на мобилния телефон на Сорая и която сега бе прехвърлена в конзолата, по-точно опитите на Тим Хитнър да разбие шифъра, който служителите на „Тифон“ бяха открили у „Чевик“. Но сега Борн трябваше да обмисли въпроса за самия шифър: дали това бе автентично послание на „Дуджа“, или бе фалшиво, умишлено поставено по някаква причина, за да го открият и декодират от „Тифон“? Объркващ лабиринт от двойни игри се разкриваше пред него. Отсега нататък всяка стъпка, която предприемаше, беше изпълнена с ужасен риск. Една-единствена погрешна хипотеза можеше да го повлече като плаващи пясъци.

Борн осъзна, че е изправен пред интелигентен противник с изключителна воля, човек, който можеше да съперничи на неговия стар враг Карлос.