Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Лърнър свъси вежди.

— Мислех, че вие, британците, обичате чай.

Тя задържа вратата отворена, за да мине той.

— Само едно от многото погрешни мнения, които имате за мен.

В облицования с метал асансьор, който отиваше надолу към столовата на ЦРУ, се възцари мълчание. Ан гледаше право напред, докато Лърнър без съмнение се опитваше да разбере за какво е всичко това.

Столовата не приличаше на никоя друга в правителствените учреждения. Атмосферата бе приглушена, подовете застлани с дебели килими в „президентско синьо“. Стените бяха бели, пейките и столовете облицовани с червена кожа. Таванът бе изолиран с акустични плоскости, които заглушаваха всички звуци и по-специално гласове. Сервитьори с жилетки се носеха уверено и безшумно по широките пътеки между масите. Накратко, заведението напомняше по-скоро клуб за джентълмени, отколкото ведомствена столова.

Управителят веднага забеляза Ан и заведе двамата до кръглата ъглова маса на директора, заобиколена почти отвсякъде от пейки с високи облегалки. Кафето им бе сервирано и Ан и Лърнър бяха оставени дискретно сами.

Лърнър разбърка захарта в кафето си.

— Е, за какво става дума?

Тя отпи глътка от черното кафе, прокара течността през устата си, сякаш бе хубаво вино, след което, удовлетворена, преглътна и остави чашата си.

— Пийте, Матю. Това е етиопско кафе. Силно и гъсто.

— Още едно правило, което въведох, мис Хелд. Не се обръщаме един към друг на малки имена.

— Проблемът с някои силни кафета — каза тя, без да му обърне внимание — е, че могат да бъдат доста киселинни. Твърде много киселина ще обърне силата срещу самата нея, обърквайки цялата храносмилателна система. Дори може да прогори дупка в стомаха. Когато това стане, кафето трябва да бъде изхвърлено.

Той се облегна назад.

Какво означава това?

Той знаеше, че тя не говори за кафето.

Тя си позволи очите й да се спрат на лицето му за момент.

— Вие откога сте назначен за заместник-директор, отпреди шест месеца? Промяната е трудна за всички. Но има някои правила, които не могат…

— Преминете към същината.

Тя отпи още една глътка кафе.

— Не е добър тон, Матю, да злословите за Мартин Линдрос.

— Така ли? И какво го прави толкова специален?

— Ако бяхте на този пост по-дълго, нямаше да има нужда да питате.

— Защо говорим за Линдрос? Той по всяка вероятност е мъртъв.

— Не знаем това — каза Ан кратко.

— Всъщност ние не говорим за работата на Линдрос, нали, мис Хелд?

Тя неволно се изчерви.

— Нямахте основание да намалите нивото ми на достъп.

— Заблуждавате се, че постът ви позволява много, вие сте само обслужващ персонал.

— Аз съм дясната ръка на директора. Ако той се нуждае от сведения, аз му ги предоставям.

— Прехвърлям О’Райли от отдел „Операции“. Отсега нататък той ще отговаря за всички сведения, от които Стария се нуждае. — Лърнър въздъхна. — Виждам изражението на лицето ви. Не приемайте тези промени лично. Това е стандартна оперативна процедура. Освен това ако към вас има особено отношение, другият обслужващ персонал ще започне да негодува. Негодуванието поражда недоверие, а това е нещо, което не можем да толерираме.

Той отмести чашата си.

— Дали вярвате или не, мис Хелд, но ЦРУ е умираща институция. Тя е такава от години. Това, от което се нуждае най-много, е клизма. Това съм аз.

— Мартин Линдрос отговаряше за реформирането на ЦРУ — каза тя с леден глас.

Линдрос е слабото място на Стария. Неговият начин не е правилният. Моят е. — Той се усмихна, докато се изправяше. — О, и още нещо. Не си позволявайте никога да ме заблуждавате отново. Обслужващият персонал не трябва да губи времето на заместник-директора с кафе и лични мнения.

На „Върмънт Авеню“, в лабораторията в централата на Отдела за разследване на пожари, Ким Лъвет правеше най-важния от тестовете си. Тя прехвърляше твърдите вещества, които бе събрала в апартамента на петия етаж на хотел „Конститюшън“, от плътно затворените епруветки в апарата за газова хроматография. Тъй като всички известни катализатори са силно запалими течни въглеводороди, газовете, които съединенията отделяха, често можеха да се запазят часове по-късно. Целта бе да се уловят газовете, излъчвани от твърдия материал, който е бил пропит с катализатора: късчета обгоряло дърво, нишки от основата на килима, които тя бе издърпала със зъболекарски инструмент. След това тя щеше да направи хроматографски анализ на всеки от газовете въз основа на техните индивидуални точки на кипене. Така щеше да определи вида на катализатора.