Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Но има разлика. Този отляво…

— Това е хеликоптерът, носил „Скорпиън-1“.

— Погледни витлата. Този е бил улучен при излитане. Вторият е ударил земята с голяма сила. Вероятно е бил ударен, докато се е приземявал.

Дейвис кимна.

— Ясно. Врагът е добре въоръжен. Необичайно за такъв район.

Борн беше на същото мнение.

Той взе бинокъла и нареди на Дейвис да кръжи наоколо. В момента, в който нагласи мястото на фокус, той бе обзет от силно чувство за нещо познато. Той е идвал в тази част на Рас Дежен, беше сигурен в това. Но кога? И защо? Знаеше например къде да търси за криещи се врагове. Насочвайки пилота, той огледа всяко ъгълче и пукнатина, всяка сянка около мястото за приземяване.

Той знаеше и че Рас Дежен, най-високият връх в планинската верига Семиан, се намира на територията на амхарите — една от деветте етнически общности в Етиопия. Хората от този етнос съставляваха тридесет процента от населението на Етиопия. Амхарският бе официален език в Етиопия. Всъщност след арабския той бе най-разпространеният семитски език в света.

Борн познаваше амхарските планински племена. Никое от тях нямаше средствата — финансови или технически, — за да нанесе поражения от такъв мащаб.

— Който и да е бил, не е тук сега. Приземи се.

Дейвис приземи хеликоптера северно от отломките. Той се плъзна малко настрани по леда, засипан с пресен сняг, но пилотът го овладя. В момента, в който стъпиха на твърда земя, той връчи на Борн сателитен телефон „Турая“. Той бе малко по-голям от нормален мобилен телефон, но бе единственият, който можеше да работи в този планински терен, където нямаше нормален GSM сигнал.

— Остани тук — каза Борн, когато пилотът започна да разкопчава коланите. — Чакай ме, каквото и да стане. Ще се обаждам на всеки два часа. Ако минат шест часа без сигнал от мен, отлитай.

— Не мога да направя това, сър. Никога не съм изоставял човек.

— Този път е различно. — Борн хвана рамото му. — При никакви обстоятелства не тръгвай след мен, ясно?

Дейвис изглеждаше недоволен.

— Да, сър.

Борн взе автомата и отвори вратата на хеликоптера. Леденостуден въздух нахлу в машината.

— Покривай входа на онази пещера. Ако нещо непознато за теб помръдне или се появи, стреляй. По-късно ще задаваме въпроси.

Борн скочи. Беше ужасно студено. Високите места на Рас Дежен не бяха приятни през зимата. Снегът бе толкова сух, че неспирният вятър го отвяваше и трупаше високи дюни, подобни на сахарските. На други места платото бе оголено, разкривайки ивици от изсъхнала трева и неравномерно разположени камъни като прогнили зъби на старец.

Макар да бе огледал всичко от въздуха, Борн се приближи предпазливо до останките от двата хеликоптера. Мислеше си за пещерата. Оттам можеха да дойдат добри новини — ранени оцелели от някоя от катастрофите — или лоши новини — членове на групата, която бе елиминирала двата екипа „Скорпиън“.

Когато се изравни с хеликоптерите, той видя тела вътре — нищо повече от овъглени скелети, кичури обгорена коса. Той овладя подтика си да огледа останките за някаква следа от Линдрос. Първо трябваше да бъде обезопасено мястото.

Той стигна до пещерата безпрепятствено. Вятърът, който се плъзгаше между пролуките в скалите, издаваше зловещ, остър вой, сякаш измъчваха някого. Отворът на пещерата го гледаше злобно, предизвиквайки го да влезе. За миг се спря срещу смразяващия каменен склон, поемайки си дълбоко въздух. След това скочи и се претърколи в тъмнината.

Включи мощно фенерче и насочи лъча към нишите и ъглите, където някой можеше да се крие. Нишите бяха празни. Изправи се на крака, направи една крачка, след което, с разширени ноздри, внезапно спря.

Веднъж в Египет негов местен информатор го прекара през подземен лабиринт. Тогава той долови странен мирис — едновременно сладък и остър, нещо, което не беше усещал досега. Когато попита, водачът му включи фенер с батерии за десетина секунди и Борн видя телата, опънатата тъмна кожа, съхнеща, в очакване да бъде погребана.

— Това, което подушваш — каза водачът му, след като изгаси фенера — е човешка плът, след като всички телесни течности са изчезнали.

Точно такъв мирис се носеше сега в пещерата, прорязана в северния склон на Рас Дежен. Изсъхнала човешка плът и нещо друго: отвратителната воня на разложение, натрупала се в задната част на пещерата като блатен таз.

Опипвайки пътя си със силния светлинен лъч, той продължи напред. Изпод краката му се разнесе остър, хрущящ звук. Насочи лъча и видя, че подът е осеян с кости — животински, птичи, приличащи на човешки. Той продължи, докато не забеляза нещо да се подава от основата на скалата. Тяло в седнало положение, с гръб, опрян на задната стена.