Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Сорая поклати глава.

— Едва ли. Тези хора използват по веднъж един канал на доставка, после го сменят.

— Значи знаете кой е купил устройствата.

— Да кажем, че имаме силно подозрение. Затова самият Линдрос отиде на място.

— Чували ли сте за „Дуджа“? — попита Хитнър.

Борн се зарови в паметта си.

— „Дуджа“ бяха обвинявани за поне дузина атаки в Йордания и Саудитска Арабия, последната, от които бе бомбеният атентат миналия месец, който уби 95 души в Голямата джамия в Ханакин, на 90 мили североизточно от Багдад. Спомням си, че се предполагаше, че са отговорни и за убийствата на двама членове на саудитската кралска фамилия, йорданския външен министър и шефа на службата за вътрешна сигурност в Ирак.

— Звучи невероятно, нали, че една група може да е отговорна за толкова много атаки? Но е вярно — допълни Сорая, като прибра копието. — Едно нещо свързва всички удари — саудитците. Имаше тайна бизнес среща в джамията, в която участваха високопоставени саудитски пратеници. Йорданският външен министър бе личен приятел на кралската фамилия, а шефът на иракската служба за сигурност бе явен привърженик на Съединените щати.

— Запознат съм със секретния доклад за случая — каза Борн. — Това бяха сложни, високотехнологични атаки. Повечето от тях не включваха атентатори самоубийци и нито един от организаторите не бе заловен. Кой е водачът на „Дуджа“?

Сорая постави копието в папката.

— Името му е Фади.

— Фади. Избавителят на арабски — каза Борн. — Сигурно е псевдоним.

— Истината е, че не знаем нищо друго за него, дори и истинското му име — каза Хитнър кисело.

— Но знаем някои неща — каза Борн. — От една страна, атаките на „Дуджа“ са толкова добре координирани и сложни, че можем да предположим, че Фади или е получил образование на Запад, или е имал значителен контакт със западната цивилизация. От друга, отрядът е необичайно добре въоръжен със съвременни оръжия, които обикновено не са свързвани с мюсюлмански фундаменталистки терористични групировки.

Сорая кимна.

— И ние стигнахме до този извод. „Дуджа“ е една от терористичните групи от ново поколение, които са обединили силите си с организираната престъпност, с наркотрафикантите от Южна Азия и Латинска Америка.

— Ако питате мен — подхвърли Хитнър, — директор Линдрос е успял да убеди Стария да одобри „Тифон“ толкова бързо, защото му е казал, че нашата първа задача ще бъде да открием кой е Фади, да го изкараме от убежището му и да го ликвидираме. — Той погледна нагоре. — С всяка година „Дуджа“ става по-силна и набира все по-голямо влияние сред мюсюлманските екстремисти. Нашето разузнаване сочи, че безпрецедентно много от тях се стичат при Фади.

— Досега нито една агенция не е успяла да постигне поне частичен успех в това отношение, дори и ние — каза Сорая.

— Но ние бяхме организирани едва наскоро — добави Хитнър.

— Свързахте ли се със саудитските тайни служби? — попита Борн.

Сорая се засмя горчиво.

— Един от нашите информатори се кълне, че саудитските тайни служби са по следите на „Дуджа“. Саудитците отричат.

Хитнър погледна нагоре.

— Те отричат и че петролните им залежи се изчерпват.

Сорая затвори папките и ги подреди внимателно.

— Знам, че има хора, наричани хамелеони заради легендарните им умения да се дегизират. Но Фади, който и да е той, е истински хамелеон. Макар да имаме потвърдени разузнавателни данни, че не само планира атаките, но и активно участва в много от тях, нямаме негова снимка.

— Нито дори фоторобот — каза Хитнър с очевидно недоволство.

— Какво ви кара да мислите, че именно „Дуджа“ са купили разрядниците от доставчика? — намръщи се Борн.

— Знаем, че той укрива важна информация. — Хитнър посочи към екрана на лаптопа си. — Намерихме този шифър в едно от копчетата на ризата му. „Дуджа“ е първата позната ни терористична група, която използва шифри от толкова сложно ниво.

— Искам да го разпитам.

— Сорая отговаря за случая — каза Хитнър. — Ще трябва да попитате нея.

Сорая се поколеба само за миг. След това стана и направи жест към вратата.

— Да вървим. Тим, запиши шифъра, дай ни петнайсет минути и след това ела да ни намериш.

Хитнър погледна нагоре, примижавайки, сякаш Борн бе на силна светлина.

— За петнайсет минути няма да успея да приключа доникъде.

— Ще успееш. — Борн отвори вратата. — Или най-малкото ще го представиш така.

До килиите се стигаше по къси, стръмни стоманени стълби с отвори в тях. В рязък контраст с ярко осветената оперативна зала на „Тифон“, това пространство бе малко, тясно, сякаш самата земя под Вашингтон не искаше да отстъпи нито крачка повече.