Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Той веднага разбра, че тя беше или е била полеви агент. Крачките й не бяха нито твърде дълги, нито твърде къси, нито твърде бързи или твърде бавни. С други думи, походката й не правеше впечатление. Тъй като индивидуалната походка бе толкова отличителна, колкото отпечатъците, това бе един от най-добрите начини да се разпознае неприятелят в тълпа от пешеходци, дори такъв, чиято маскировка в друго отношение бе първокласна.

Тя имаше лице, което беше и силно, и гордо, великолепна осанка, а големите й тъмносини очи бяха като скъпоценни камъни върху канелената мургавина на арабското й лице.

— Вие сигурно сте Сорая Мур — каза той, — старши офицерът, който отговаря за случая.

За миг усмивка озари лицето й и бързо се скри зад облак на обърканост и внезапна студенина.

— Точно така, господин Борн. Оттук.

Тя го поведе през огромното, гъмжащо от хора пространство във втората заседателна зала отляво. Отвори вратата от матирано стъкло и го погледна със същото странно любопитство. Но като се имат предвид неговите неприязнени отношения с ЦРУ, може би не беше странно в края на краищата.

Вътре до овална стъклена заседателна маса седеше млад мъж, по-млад от Сорая поне с няколко години, и работеше на лаптоп. Той бе среден на ръст, атлетичен, с руса коса и гладка кожа. Екранът беше изпълнен с нещо, което изглеждаше като изключително трудна кръстословица.

Той вдигна поглед едва когато Сорая се прокашля.

— Тим Хитнър — каза той, без да се изправи.

Когато Борн седна между двамата служители, установи, че кръстословицата, която Хитнър се опитваше да реши, всъщност бе доста сложен шифър.

— Имам малко повече от пет часа до полета ми за Лондон — каза Борн. — Искрови разрядници — кажете ми какво трябва да знам.

— Наред с ядрените материали УИР са сред най-строго контролираните предмети в света — започна Хитнър. — За да бъда точен, те са под номер 2641 в правителствения списък с контролираните стоки.

— Значи сведенията, които са развълнували Линдрос толкова силно, че той не можа да се сдържи да не тръгне сам на мисия, са се отнасяли до доставка на УИР устройства.

Хитнър отново се върна към опитите си да разбие кода, така че Сорая пое инициативата.

— Всичко започна в Южна Африка. В Кейптаун, за да бъдем точни.

— Защо Кейптаун? — попита Борн.

— По време на апартейда страната стана убежище на контрабандисти. — Сорая говореше бързо, убедително, но безспорно дистанцирано. — Сега Южна Африка е в нашия „бял списък“ — за американските производители няма проблем да изнасят управляеми искрови разрядници там.

— И после те се „губят“ — вметна Хитнър, без да вдигне глава от буквите на екрана.

— „Губят“ е точната дума — кимна Сорая. — Контрабандистите са по-трудно унищожими и от хлебарките. Както можеш да си представиш, все още съществува мрежа от контрабандисти, които действат от Кейптаун, и са се усъвършенствали значително.

— А откъде е дошла информацията? — попита Борн.

Без да поглежда към него, Сорая му подаде компютърни разпечатки.

— Контрабандистите общуват чрез мобилни телефони. Те използват евтини апарати, които се продават във всеки квартален супермаркет с предплатени карти. Използват ги между ден и седмица, докато се сдобият с друга СИМ карта. След това ги изхвърлят и използват нов.

— Няма да повярвате, но на практика е невъзможно да бъдат проследени. — Хитнър изглеждаше крайно напрегнат. Той влагаше цялата си енергия в разбиването на кода на текста. — Но има един начин.

— Винаги има начин — каза Борн.

— Особено ако чичо ти работи в телефонната компания — ухили се Хитнър, като погледна Сорая.

Тя запази ледено спокойствие.

— Чичо Кингсли емигрира в Кейптаун преди 30 години. Каза, че Лондон бил твърде мрачен за него. Той се нуждаеше от място, което все още предлага много възможности. — Тя сви рамене. — Така или иначе, извадихме късмет. Засякохме разговор, отнасящ се точно до тази доставка. Преписът от разговора е на втория лист. Той казва на един от хората си, че товарът не може да мине по обичайните канали.

Борн забеляза, че Хитнър го гледа с любопитство.

— И това, което бе особено около тази „загубена“ доставка — каза Борн, — бе, че съвпада с конкретна заплаха за Съединените щати.

— Това и фактът, че арестувахме контрабандиста — допълни Хитнър.

Борн посочи с пръст втората страница от копието.

— Дали беше разумно да го задържате? Няма ли опасност да подплашите клиента му.