Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Достоверно, но дали това беше истината?

— Мъж или жена? — каза Борн.

— Мъж.

— Акцент?

— Британски, както вече им казах.

— Можете и по-добре.

— Какво, не ми ли вярвате?

— Искам отново да си помислите, искам да си помислите по-внимателно. Не бързайте, после ми кажете какво си спомняте.

— Нищо, аз… Чевик спря в сенките на една ябълка. — Чакайте. Може би, само може би, имаше намек за някакъв акцент, нещо по-екзотично, може би източноевропейски.

— Вие сте живели доста години в Украйна, нали?

— Хванахте ме. — Чевик направи гримаса. — Бих казал, че вероятно бе славянин. Имаше някаква нотка, може би Южна Украйна. В Одеса, в северната част на черноморското крайбрежие, където прекарах известно време, диалектът е малко по-различен, както знаете.

Борн, разбира се, знаеше, но не каза нищо. В ума си той броеше минутите до момента, когато Том Хитнър ще пристигне с „декодирания“ шифър.

— Все още ме лъжете — каза Борн. — Трябва да сте видели купувача, когато е взел устройствата.

— Не, не съм. Сделката бе извършена чрез тайно скривалище.

— От глас по телефона? Стига, Чевик.

— Това е истината. Той ми даде конкретно време и конкретно място. Оставих половината от доставката и се върнах след един час за половината от петте милиона. На следващия ден финализирахме сделката. Не видях никого и повярвайте ми, като ви казвам, че и не исках да виждам.

Отново правдоподобно и умно обяснение, помисли си Борн. Ако беше вярно.

— Човешките същества са любопитни по рождение.

— Може и да са — каза Чевик, кимвайки. — Но аз нямам желание да умра. Този човек… неговите хора наблюдаваха скривалището. Те щяха да ме застрелят на място. Знаете това, Борн. Тази ситуация ви е позната.

Чевик изтръска една цигара от пакета, предложи на Борн и след това самият той си взе. Запали я от кутия с кибрит, която бе почти празна, проследи погледа на Борн.

— Нямаше нищо за горене в тази дупка, така че ми позволиха да я задържа.

Ехо отекна в съзнанието на Борн, сякаш някакъв глас му говореше от голямо разстояние.

— Тогава, може би, но сега… — каза той, вземайки кибрита от Чевик.

Чевик не направи никакво движение да се противопостави, вдиша дима в дробовете си и го изпусна с меко свистене. Отвъд тревните площи се чуваше звукът на минаващи коли.

Нищо за горене в тази дупка. Тези думи подскачаха в главата на Борн.

— Кажете ми, господин Борн, били ли сте някога затварян?

Нищо за горене в тази дупка. Фразата, веднъж събудена, продължаваше да се повтаря в опит да блокира мислите и разума му.

Със сумтене Борн побутна Чевик и те продължиха да се разхождат. Борн държеше да бъдат на светло. С ъгълчето на окото си видя Тим Хитнър да бърза към тях.

— Знаете ли какво означава да ти бъде отнета свободата? — Чевик махна парченце тютюн от долната си устна. — Да изживееш целия си живот в бедност. Да бъдеш беден е като да гледаш порнографски филми: започнеш ли веднъж, няма измъкване. Виждате ли, човек се пристрастява към този живот без надежда. Не сте съгласен?

Силно главоболие измъчваше Борн, той усещаше всяка дума като удар с чук от вътрешната страна на черепа си. С изключително усилие осъзна, че Чевик просто се опитва да си възвърне контрола до известна степен. Основно правило на разпитващия бе никога да не отговаря на въпрос. Направеше ли го, губеше абсолютната си власт.

Борн се намръщи. Искаше да каже нещо, но какво беше то?

— Не се заблуждавай. Ти си в ръцете ни.

— Аз ли? — Веждите на Чевик се вдигнаха. — Аз съм нищо, посредник, това е всичко. Трябва да откриете купувача ми. Какво искате от мен?

— Знаем, че можеш да ни заведеш до купувача.

— Не, не мога. Вече ви казах…

Хитнър се приближаваше през мастиленочерни сенки и ярки светлини. Защо Хитнър бе тук? През шума в главата си Борн едва успя да си спомни. Мисълта се изплъзна като риба, след това отново се появи.

— Шифърът, Чевик. Разбихме го.

Точно навреме Хитнър се появи, подаде хартията на Борн, който почти я изпусна, толкова бе съсредоточен върху звъненето в мозъка му.

— Този беше истинска гадост — каза Хитнър леко задъхано. — Но най-накрая го разбих. Петнадесетият алгоритъм, който използвах, се оказа…

Последната част от това, което смяташе да каже, се превърна в дрезгав вик на шок и болка, когато Чевик заби горящото огънче на цигарата си в лявото око на Хитнър. В същото време той завъртя агента пред себе си, притискайки гърлото му с лявата си ръка.