Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Само една крачка към мен — каза той ниско — и ще му пречупя врата.

— Ще те застрелям. — Сорая се приближаваше, ръката й с пистолета бе протегната напред, а другата бе свита под дръжката, цевта търсеше мишената и изчакваше удобна възможност. — Ти не искаш да умреш, Чевик. Помисли за жена си и трите си деца.

Борн стоеше като зашеметен.

— Мисля си за петте милиона — озъби се Чевик.

Златистите му очи проблеснаха за миг. Но той вече се отдалечаваше, като пристъпваше назад и притискаше живия щит към гърдите си.

— Няма къде да отидеш — каза Сорая с възможни най-разумен тон. — При всичките агенти, които имаме наоколо. С него, който те забавя.

— Мисля си за петте милиона. — Той продължи да се отдалечава от тях, за да излезе от светлината на натриевите лампи. Насочваше се към 23 улица, където се издигаше Националната академия на науките.

Там имаше повече хора, най-вече туристи, които щяха да попречат на преследването на агентите.

— Никога вече няма да вляза в затвора. Нито ден повече.

Нищо за горене в тази дупка. Внезапен взрив от спомени заличи тези думи: той бягаше по стар калдъръм, остър вятър със солен аромат нахлуваше в ноздрите му. Тялото в ръцете му изведнъж натежа. Той погледна надолу, за да види Мари — не, това бе окървавеното лице на непознатата жена! Кръв бликаше отвсякъде от нея, макар той да се опитваше като обезумял да я спре.

— Не бъди идиот — извика Сорая на Чевик. — Кейптаун? Никога няма да успееш да се скриеш от нас. Там или където и да е другаде.

Чевик поклати глава.

— Но виж какво сторих с него.

— Той е ранен, не е мъртъв — каза тя през стиснати зъби.

— Пусни го.

— Ако ми дадеш оръжието си — каза Чевик с иронична усмивка. — Не? Виждаш ли? Аз вече съм мъртвец във вашите очи, нали, господин Борн?

Борн бавно се отърсваше от кошмара си. Той видя Чевик да стига до 23 улица, Хитнър се запъваше в бордюра като непослушно дете.

И когато Борн се хвърли към него, Чевик бутна Хитнър към тях.

След това всичко стана много бързо. Хитнър се олюля безпомощно. Спирачките на черен джип „Хамър“ изсвистяха съвсем наблизо. Зад него камион с ремарке с нови мотоциклети „Харли Дейвидсън“ сви, за да избегне сблъсъка. С вой на клаксон той удари червен лексус, който се завъртя и се заби в две други коли. На Борн му се стори, че Хитнър се е спънал в бордюра, но след това струя кръв бликна от гърдите му и той се завъртя от удара на куршума.

— О, Боже! — простена Сорая.

Черният хамър беше спрял с леко отворен преден прозорец, откъдето за кратко се мярна зловещият блясък на заглушител. Сорая даде два изстрела, преди ответният огън да накара нея и Борн да търсят прикритие. Задната врата на хамъра се отвори и Чевик се вмъкна вътре. Колата потегли бързо, още преди той да затвори вратата зад себе си.

Прибирайки пистолета в кобура си, Сорая се втурна към партньора си и залюля главата му в скута си.

Ехото на изстрела отекваше в паметта на Борн, той като че ли се измъкваше от някакъв затвор, където всичко наоколо беше приглушено и неясно. Хвърли се покрай Сорая и проснатото тяло на Хитнър, втурна се по 23 улица, без да изпуска от поглед хамъра и камиона с ремаркето. Шофьорът на камиона се бе окопитил, трансмисиите дрънчаха, докато той набираше скорост. Борн се втурна към задната част на камиона, сграбчи веригата около вдигнатата рампа и се изтегли отгоре.

Мисълта му препускаше, докато се катереше на платформата, на която мотоциклетите бяха подредени в спретнати прави редици. Мъждукащият пламък в тъмнината, блясъкът на клечката: Чевик бе запалил цигара с две цели. Първо, разбира се, за да се снабди с оръжие. Втората бе да даде сигнал. Черният хамър бе чакал в готовност. Бягството на Чевик бе грижливо планирано.

От кого? И как те можеха да знаят къде ще бъде той и кога?

Сега нямаше време да търси отговори. Борн видя хамъра точно отпред. Той нито бързаше, нито лъкатушеше в трафика, шофьорът му бе сигурен, че са успели да се измъкнат.

Борн откачи от веригата последния мотоциклет и се метна на седалката. Къде са ключовете? Той запали една клечка от кибритената кутия, която Чевик му бе подхвърлил, и се наведе, за да я предпази от вятъра. Пламъкът трепна само за секунда, но Борн успя да види, че ключовете са прикрепени от долната страна на блестящия черен резервоар.

Вкара ключа и запали двигателя „Twin Cam 88 В“. Той форсира мотора, измествайки тежестта си назад. Предната част на мотоциклета се вдигна, докато той се носеше към задния край на ремаркето.