Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Сцената се разиграваше перфектно, но не беше така.

Борн се наведе напред, докато мотоциклетът се носеше през кръстовището. Трябваше да измине още стотина метра, което щеше да го изведе отляво на хамъра. Той свали дясната си ръка от дръжката на кормилото и започна да маха като обезумял, но агентите бяха съсредоточени върху целта си.

Той форсира двигателя и дълбокото му гърлено бучене най-после надви вибриращото туип-туип-туип на кръжащия хеликоптер. Един от агентите го забеляза как ръкомаха. Той извика на другия агент, който изгледа Борн, докато той профучаваше покрай хамъра.

Сцената се разиграваше като от учебник на ЦРУ, но не беше така, защото двигателят на хамъра потракваше, охлаждайки се, докато все още работеше.

Сорая беше на по-малко от пет метра от целта, движеше се напрегнато, полуприведена. Очите й се разшириха, когато го видя, но в този момент той я сграбчи с протегнатата си дясна ръка, преметна я зад себе си върху мотоциклета. Един от агентите, който лежеше на земята, алармира втория хеликоптер, тъй като той внезапно се издигна и се отдалечи в обсипаната със звезди нощ.

Тиктакането, което Борн бе чул, не можеше да идва от машината. То идваше от бомба с дистанционно задействане.

Експлозията разкъса хамъра, превръщайки частите му в димящи шрапнели, които свистяха зад тях. Борн, който засили мотоциклета до пределна скорост, усети как ръцете на Сорая обгръщат кръста му. Той се наведе ниско над кормилото, а тя се притисна с гърдите си към гърба му, докато се нагаждаше към неговата стойка. Бучащият въздух бе нажежен като в пещ, небето стана искрящо оранжево, след което се покри с мазен черен дим. Градушка от метални късове виеше и свистеше наоколо, разораваше земята, удряше настилката на пътя, съскаше в реката, изстивайки.

Борн със Сорая, вкопчена здраво в него, ускори към светлините на величествения Вашингтон.

Джейкъб Силвър и брат му се появиха отвън около вечеря, когато дори такива градове като Вашингтон изглеждат опустели или най-малкото самотни, някаква мрачна меланхолия лишава улиците от живот. Когато двамата мъже влязоха в тихото фоайе на хотел „Конститюшън“ на северния ъгъл на 20 улица и „Еф Стрийт“, Томас, дежурният служител на рецепцията, напусна мястото си и побърза покрай релефните мраморни колони, по луксозните килими да ги посрещне.

Той имаше основание да бърза. Както и другите служители на рецепцията, беше получил шумоляща нова стодоларова банкнота от Лев Силвър, брата на Джейкъб Силвър, когато той се регистрира. Тези еврейски търговци на диаманти от Амстердам явно бяха заможни хора. Към двамата Силвър трябваше да се отнасят с най-голямо уважение и грижа, както подобаваше на високото им положение.

Томас, нисък мъж с потящи се ръце, който приличаше на мишка, забеляза, че лицето на Джейкъб Силвър бе зачервено и възбудено като при победа. Работата на Томас бе да предусеща нуждите на високопоставените си клиенти.

— Господин Силвър, казвам се Томас. За мен е удоволствие да се запознаем, сър — каза той. — Има ли нещо, което мога да направя за вас?

— Има, Томас — отговори Джейкъб Силвър. — Бутилка от най-доброто ви шампанско.

— И извикай пакистанеца — добави Лев Силвър, — как му беше името?

— Омар, мистър Силвър.

— О, да, Омар. Харесва ми. Нека той да донесе шампанското.

— Много добре. — Томас почти се прегъна от кръста в поклон. — Веднага, господин Силвър.

Той бързо се отдалечи, докато братята Силвър влязоха в облицованата с плюш кабина на асансьора, която ги качи безшумно на петия етаж.

— Как мина? — попита Лев Силвър.

— Перфектно — отговори Джейкъб Силвър.

В апартамента той съблече сакото и якето си и се насочи директно към банята, като запали всички светлини. Чу зад себе си във всекидневната да се включва телевизор. В банята свали пропитата си от пот риза.

В банята с розов мрамор всичко бе подготвено.

Джейкъб Силвър, гол до кръста, се наведе над мраморната мивка и махна златистите лещи. Висок, с телосложение на бивш ръгби играч, той бе в отлична форма на атлет: плосък корем, мускулести рамена, мощни крайници. Затвори пластмасовата кутия, в която внимателно постави лещите, и се погледна в огледалото. Зад отражението си той видя голяма част от апартамента в кремаво и сребристо. Чуваше ниското бръмчене на Си Ен Ен. След това каналът се превключи на „Фокс Нюз“, след това на Ем Ес Ен Би Си.

— Нищо. — Наситеният теноров глас на Мута ибн Азиз прозвуча от другата стая. Мута ибн Азиз сам бе избрал псевдонима си „Лев“. По никой от новинарските канали.