Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Борн я спря в долния край на стълбите.

— Обидил ли съм те по някакъв начин?

Сорая се вгледа в него изучаващо.

— Името му е Хирам Чевик — каза тя, умишлено пренебрегвайки въпроса на Борн. — На петдесет и едни години, женен, с три деца. Той е от турски произход, преместил се в Украйна, когато бил на осемнайсет години. Живял в Кейптаун през последните двайсет и три години. Притежава фирма за внос и износ. В по-голямата си част бизнесът е законен, но изглежда, че от време на време господин Чевик се занимава и с други неща. — Тя сви рамене. — Може би любовницата му си пада по диаманти, може би е заради залаганията му в интернет.

— Толкова е трудно в наше време човек да свърже двата края — съгласи се Борн.

Сорая го погледна, понечи да се засмее, но не го стори.

— Аз рядко правя нещата по книга — каза той. — Но каквото и да направя, каквото и да кажа, не подлежи на обсъждане. Ясно ли е?

За момент тя се взря дълбоко в очите му. Какво ли търсеше, зачуди се той.

— Запозната съм с методите ти — каза тя с леден тон.

Облегнат на стената в килията, Чевик пушеше цигара.

Когато видя Борн да се приближава заедно със Сорая, той издуха облак дим и каза:

— Вие спасителният отряд ли сте или инквизиторът?

Борн го разглеждаше, докато Сорая отключваше вратата на килията.

— Значи инквизиторът. — Чевик хвърли угарката и я настъпи с обувката си. — Трябва да ви кажа, че жена ми знае за залаганията ми в интернет. И за любовницата ми.

— Не съм тук, за да ви изнудвам.

Борн влезе в килията. Усещаше присъствието на Сорая, сякаш тя бе част от него. Усети и някакво изтръпване в областта на темето. Тя имаше оръжие и бе готова да го използва срещу затворника, преди ситуацията да излезе от контрол. Беше перфекционист. Борн бе доловил това нейно качество.

Чевик се отдели от стената и застана с ръце, отпуснати отстрани, с леко присвити пръсти. Той бе висок, с широки рамене на бивш ръгби играч и златисти котешки очи.

— Съдейки по отличната ви физическа форма, ще има физическо насилие.

Борн огледа килията с чувството, че знае какво означава да бъдеш затворен на такова място. Искрица от някакъв полуспомен, усещане за гадене под лъжичката.

— Това няма да ме доведе доникъде.

Думите го отърсиха от спомена.

— Това също е вярно.

Не беше самохвалство. Простите реплики му разкриха повече за Чевик, отколкото един час енергични разпити. Погледът на Борн се върна отново върху южноафриканеца.

— Как да решим тази дилема? — разпери Борн ръце. — Вие искате да излезете оттук. Аз се нуждая от информация. Толкова е просто.

Слаба усмивка пробяга по устните на Чевик.

— Ако беше толкова просто, приятелю, аз отдавна щях да съм си тръгнал.

— Казвам се Джейсън Борн. В момента говорите с мен. Аз не съм нито ваш тъмничар, нито ваш неприятел. — Борн спря. — Освен ако вие не поискате.

— Това не ме интересува особено — каза Чевик. — Чувал съм за вас.

Борн кимна към вратата.

— Разходете се с мен.

— Това не е добра идея. — Сорая застана между тях и външния свят.

Борн й направи кратък знак с ръка, на който тя умишлено не обърна внимание.

— Това е сериозно нарушение на мерките за сигурност.

— Опитах се да те предупредя — каза той. — Отдръпни се.

Тя доближи телефона си до ухото, когато той и Чевик минаха край нея. Звънеше на Тим Хитнър, не на Стария.

Макар да бе нощ, светлините от прожекторите превръщаха моравата и пътеките в сребристи оазиси сред многоръките сенки на голите дървета. Борн вървеше до Чевик. Сорая Мур ги следваше на пет крачки като предана гувернантка, на лицето й бе изписано неодобрение, а ръката й бе поставена върху прибраното в кобура оръжие.

Долу в подземията Борн бе завладян от внезапен натрапчив импулс, задействан от проблясък от спомен — една техника за разпит, която се използваше върху обекти, особено устойчиви на стандартните техники на мъчения и лишаване от усещания. Борн беше съвсем сигурен, че ако Чевик усети свежия въздух, почувства откритото пространство, след като е държан в килия, това бе най-сигурният начин да си представи какво може да спечели, ако отговори честно на въпросите на Борн. И всичко, каквото може да загуби.

— На кого продадохте УИР устройствата? — попита той.

— Вече казах на тази зад нас. Не знам. Беше само глас по телефона.

— Обичайно ли е за вас да продавате управляеми искрови разрядници по телефона? — недоверчиво попита Борн.

— За пет милиона, да.