Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Той присви устни.

— Ще карам направо. Линдрос изгради „Тифон“ от самото начало. Първо, това не е отдел, а агенция в самата агенция. Линдрос настоя да бъде освободен от излишен правителствен контрол. Освен това агенцията по необходимост действа по целия свят. Той вече създаде екипи в Лондон, Париж, Истанбул, Саудитска Арабия и на три места на Африканския рог. Второ, намерението на Мартин бе да се инфилтрират в терористични групи, за да разрушат мрежите отвътре.

— Инфилтриране — каза Борн. Значи това имаше предвид Мартин, когато бе казал на Борн, че с изключение на директора, той е абсолютно сам в ЦРУ. — Това е Светият граал на антитероризма, но досега никоя антитерористична агенция не е успяла дори да се приближи до него.

— Тъй като за тях работят малко мюсюлмани и още по-малко арабисти. В цялото ФБР само тридесет и четирима от дванайсет хиляди владеят ограничено арабски и нито един от тях не работи в отделите, които се занимава с тероризма в границите ни. И има основание за това. Видни членове на правителството все още не са склонни да използват мюсюлмани и западни арабисти — просто им нямат доверие.

— Глупаво и недалновидно — каза Борн.

— Но тези хора ги има и Линдрос тихомълком ги вербуваше. — Лърнър се изправи. — Толкова за ориентация. Смятам следващата ви спирка да бъде самият „Тифон“.

Както подобава на свръхсекретна антитерористична агенция, „Тифон“ бе разположена в подземието на сградата на ЦРУ. То бе променено и преоборудвано от строителна фирма, работниците на която бяха преминали през интензивни проверки още преди да им бъде позволено да хвърлят поглед върху конфиденциалното споразумение, което щеше да им гарантира двадесетгодишна присъда във федерален затвор с максимална сигурност, ако бяха достатъчно глупави или алчни да се разприказват. Средствата, отпуснати за оборудването му, бяха отделени в анекс.

На път от кабинета на директора Борн се спря за малко във владенията на Ан Хелд. Въоръжен с имената на двамата служители, които бяха подслушали разговора, изпратен от Мартин Линдрос в другия край на света по следите на транспортираните разрядници, той взе личния асансьор, който се движеше между етажа на директора и приземието.

Когато асансьорът спря, в лявата половина на вратата се активира екран с течни кристали, електронно око, което сканира блестящия черен осмоъгълник, който Ан бе прикрепила към ревера на сакото му. Той съдържаше номер, видим само за скенера. Едва тогава стоманените врати се отвориха с плъзгане.

Мартин Линдрос бе превърнал приземието в огромно пространство, пълно с мобилни компютърни терминали, всеки от които със сноп кабели, извиващи се от тавана. Сноповете бяха на релси, така че можеха да се движат заедно с компютърните терминали и със служителите, докато те се местеха от една задача на друга. В далечния край имаше поредица от заседателни зали, отделени от основното пространство с редуващи се панели от матирано стъкло и стомана.

Както подхожда на агенция, наречена на чудовище с двеста очи, помещението на „Тифон“ бе пълно с монитори. Всъщност стените бяха мозайка от плоски плазмени екрани със зашеметяваща поредица от електронни образи: сателитни карти, кадри от затворени телевизионни системи на обществени места, транспортни възли като летища, автогари, железопътни гари, ъгли на улици, напречни разрези на виещи се магистрали и жп линии към предградията, перони на метрото в столици по цял свят — Борн разпозна метрата в Ню Йорк, Лондон, Париж, Москва. Хора от всякакъв вид, размери, религии, етноси вървяха, обикаляха безсмислено, стояха нерешително, безделничеха, пушеха, слизаха и се качваха от превозни средства, говореха един с друг, не си обръщаха внимание, потънали в своите айподи, пазаруваха, хапваха набързо, целуваха се, прегръщаха се, разменяха си горчиви думи, без да го осъзнават, по мобилните телефони, притиснати до ушите им, четяха имейли или гледаха порно, отпуснати, прегърбени, пияни, замаяни, избухваха боеве, неловки положения на първа среща, дебнеха се, мърмореха си сами. Един завладяващ хаос от нередактирани видеоматериали, от които анализаторите трябваше да намерят определени модели, дигитални поличби, електронни предупредителни сигнали.

Лърнър вероятно бе уведомил служителите, които се занимаваха със случая, за пристигането му, тъй като той видя изумителна млада жена, която той определи на около трийсет, да се отделя от един екран и да идва към него.