Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Миг по-късно чу електрическата ключалка да се отключва дистанционно.

Директорът стоеше в отдалечения край на един кабинет, голям колкото футболно игрище. Той държеше папка в едната ръка, запалена цигара в другата, нарушавайки наложената от федералните власти забрана за пушене в сградата. Кога ли беше пропушил отново? До него стоеше друг мъж — висок, едър, с дълго навъсено лице, светла, късо подстригана коса, излъчващ смразяващо спокойствие.

— Аха, появи се най-после. — Стария се насочи към него, токовете на ръчно шитите му обувки тропаха по полирания паркет. Беше прегърбен, с приведени рамене, сякаш за да се предпази от лошото време. Когато се приближи, прожекторите отвън го осветиха и по лицето му затанцуваха сенки, спомени от минали подвизи.

Изглеждаше стар и уморен, лицето му бе набраздено от бръчки като планински пейзаж, очите му потънали в орбитите си, плътта под тях подпухнала и жълта, свещица, горяща твърде слабо. Той стисна цигарата между червеникавокафявите си устни и не подаде ръка.

Другият мъж го последва, като очевидно преднамерено вървеше със свое собствено темпо.

— Борн, това е Матю Лърнър, моят нов заместник-директор. Лърнър, Борн.

Двамата мъже си стиснаха припряно ръцете.

— Мислех, че Мартин е заместник-директор — каза Борн, озадачен.

— Сложно е. Ние… — подхвана Лърнър.

— Лърнър ще те уведоми след този разговор — прекъсна го Стария.

— Ако има нещо за уведомяване — намръщи се Борн разтревожен. — Какво става с Мартин?

Директорът се поколеба. Старата неприязън никога нямаше да изчезне. Борн знаеше това и го приемаше като даденост. Сегашната ситуация явно бе твърде неприятна, за да принуди Стария да превъзмогне онова, което се бе заклел никога да не прави: да помоли Джейсън Борн за помощ. От друга страна, директорът бе краен прагматик. Трябваше да е такъв, за да се задържи на поста си толкова дълго. Той вече бе развил имунитет към превратностите, произтичащи от трудните и често съмнителни от морална гледна точка компромиси. Просто такъв бе светът, в който той живееше. Ясно беше, че сега се нуждаеше от Борн, но това го вбесяваше.

— Мартин Линдрос е изчезнал от седем дни.

Изведнъж директорът сякаш се смали, костюмът му висеше на раменете.

Борн остана безмълвен. Нищо чудно, че Мартин не му се обади.

— Какво, по дяволите, е станало? — изведнъж почти изкрещя той.

Стария запали нова цигара от огънчето на предишната и загаси угарката в кристален пепелник. Ръката му трепереше леко.

— Мартин беше на мисия в Етиопия.

— Каква мисия? — попита Борн.

— И аз попитах същото — отговори Лърнър. — Но тога е негова собствена мисия.

— Хората на Мартин засякоха внезапно увеличаване на разговорите на определени честоти, използвани от терористите. — Директорът вдиша дълбоко дима и го изпусна с леко свистене. — Неговите анализатори са специалист и по отделянето на истината от дезинформацията, която кара антитерористичните отдели в другите агенции да се въртят в кръг и да вдигат лъжлива тревога.

Той вдигна очи към Борн. Погледите им се срещнаха.

— Той ни предостави достоверно доказателство, че разговорите са истински, че предстои атака срещу един от трите големи американски града — Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анджелис. И още по-лошо, атаката включва ядрена бомба.

Директорът взе един пакет от бюфета наблизо и го подаде на Борн. Вътре имаше малък, продълговат метален предмет.

— Знаете ли какво е това? — попита Лърнър предизвикателно.

— Това е управляем искров разрядник. Използва се в промишлеността за включване на свръхмощни машини. — Борн го огледа отвсякъде. — Използва се и за взривяване на ядрени оръжия.

— Точно така. Особено този. — Лицето на директора помръкна, когато връчваше на Борн папка, маркирана с „ПСД“ — „Предназначено само за директора“. Тя съдържаше подробни описания на това устройство. — Обикновено искровите разрядници използват газове: въздух, аргон, кислород, SF6 или комбинация от тях. Този използва твърдо вещество.

— Тоест проектиран е така, че да бъде използван един-единствен път.

— Правилно. Това изключва промишлено приложение.

Борн завъртя разрядника между пръстите си.

— Единствената възможна употреба тогава би била в ядрено устройство.

— Ядрено устройство в ръцете на терористи — добави Лърнър мрачно.

Директорът взе разрядника от Борн, почуквайки го със съсухрения си показалец.

— Мартин вървеше по следата на една нелегална доставка на тези устройства, която го заведе в планините на Североизточна Етиопия, където според него те са били предадени на терористична група.