Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Колко пъти през последните години бяха говорили с Мартин за неговата съкровена, често болезнена тема за загубата на паметта? Едва ли Линдрос, заместник-директорът на ЦРУ, бе подходящ за довереник. Кой бе очаквал да станат приятели с Джейсън Борн? Не и самият Борн, чиято подозрителност и параноя бяха събудени, след като Линдрос се появи в кабинета на Уеб в университетското градче преди близо три години. Разбира се, Борн осъзна тогава, че той ще се опита отново да го вербува за ЦРУ. Това не беше чак толкова странно. В края на краищата Линдрос използваше новите си правомощия, за да превърне ЦРУ в по-стегната, по-чиста организация, която да е в състояние да се справи с глобалните заплахи на радикалния, фундаменталисткия ислям.

Една такава промяна би била просто немислима преди пет годни, когато Стария управляваше ЦРУ с желязна ръка. Но сега директорът наистина бе стар — в действителност и по име. Носеха се слухове, че вече не държи здраво юздите, че е време да се пенсионира с почести, преди да бъде уволнен. На Борн му се искаше да е така, но имаше вероятност слухът да е пуснат от самия директор, за да отстрани враговете, за които знаеше, че се крият в Белтуей 2 2 Околовръстен път около Вашингтон, използва се и като синоним на „правителството на САЩ“. — Бел.прев. . Той бе хитро старо копеле, което бе по-добре свързано с мрежата от стари момчета, върху която се крепеше Вашингтон, отколкото всеки друг, когото Борн бе срещал.

Червено-бялото такси спря, Борн се качи и даде адреса на шофьора. Настанявайки се на задната седалка, той отново потъна в мислите си.

За негова пълна изненада изобщо не стана дума за вербуване. На вечеря Борн започна да вижда Линдрос в различна светлина от времето, когато бяха заедно на мисии. Самият факт, че той променяше ЦРУ отвътре, го превърна в самотник в собствената му организация. Той се ползваше с абсолютното, безрезервно доверие на Стария, който виждаше в Линдрос нещо от своето младежко аз, но шефовете на седемте отдела се страхуваха от него, тъй като знаеха, че държи бъдещето им в ръцете си.

Линдрос имаше приятелка на име Мойра и нямаше други близки. Затова съчувстваше напълно на Борн.

— Ти нямаш минало, което да си спомняш — бе казал той на тази първа от многото вечери. — Аз нямам минало, което да си спомням…

Може би несъзнателно ги привлече един към друг това, че и двамата бяха преживели своя дълбока, незаличима травма. Чувството им за празнота породи приятелство и доверие.

Най-после, преди седмица, той си взе отпуска по здравословни причини от Джорджтаунския университет. Позвъни на Линдрос, но той не се обаждаше. Никой не можеше да му каже къде е Линдрос. На Борн му липсваше неговият внимателен, рационален анализ на все по-нерационалното му умствено състояние. И сега приятелят му бе в центъра на една мистерия, която бе накарала ЦРУ да премине в извънреден режим.

Щом получи потвърждение, че Джейсън Борн е напуснал сградата, Костин Вейнтроп — мъжът, който се наричаше доктор Съндърланд, стегнато и бързо опакова оборудването си в разделеното на части външно отделение на черен кожен куфар. От куфара извади лаптоп. Вейнтроп, експерт по миниатюризацията, която бе допълнение към специалността му върху човешката памет, го бе сглобил сам. Включи дигитална камера с висока разделителна способност в компютъра и изкара четири уголемени снимки на помещението от различни ъгли. Сравни ги с това, което виждаше пред себе си, за да се увери, че всеки предмет бе така, както го бе намерил, когато влезе в кабинета петнадесет минути преди пристигането на Борн. Когато свърши, изгаси светлините и отиде в кабинета.

Вейнтроп махна снимките, които бе поставил, и спря поглед върху жената, която бе нарекъл своя съпруга. Тя наистина бе съпругата му, неговата Катя от Прибалтика, жена му. Добре обмислената му откровеност помогна да спечели доверието на Борн. Той бе човек, който вярваше в правдоподобността. Затова използва снимката на съпругата си, а не на непозната жена. Когато създаваше една легенда — нова идентичност, той знаеше, че е важно в нея да бъдат вплетени частици от нещата, в които самият вярваш. Особено при човек с опита на Джейсън Борн. Във всеки случай снимката на Катя имаше желания ефект върху Борн. За нещастие напомни и на Вейнтроп къде бе тя и защо не може да я види. Изведнъж пръстите му се свиха в юмруци толкова силно, че кокалчетата му побеляха.

Той обаче бързо се съвзе от нездравото си самосъжаление. Постави лаптопа на ъгъла на бюрото на истинския доктор Съндърланд и изкара на екрана увеличения на дигиталните снимки, които бе направил на тази стая. Както и преди, беше внимателен до педантичност, докато се увери, че всяка една подробност в кабинета е така, както я бе намерил. Не биваше да остане никаква следа от присъствието му, след като си тръгне.