Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Взе спринцовка от таблата на нейната блестяща метална повърхност. Борн успя да забележи, че тя е пълна с прозрачна течност.

— Инжекцията няма да ви накара да изпаднете напълно в безсъзнание, само ще заспите дълбоко, за да проверим делта-вълните, бавните мозъчни вълни. — В отговор на отработеното движение на палеца на лекаря малко от течността бликна от върха на иглата. — Трябва да видя дали има някакви необичайни пробиви в структурата на делта-вълните.

Борн кимна, а когато се събуди, сякаш не бе минало никакво време.

— Как се чувствате? — попита доктор Съндърланд.

— По-добре, мисля — каза Борн.

— Добре. — Доктор Съндърланд показа на Борн разпечатка. — Както предполагах, има аномалия в модела на делта-вълните. — Ето тук, виждате ли? И тук. — Той връчи на Борн втора разпечатка. — Това е моделът на вашите делта-вълни след лечението. Аномалията е намаляла значително. Съдейки по резултата, можем да предположим, че внезапните спомени ще изчезнат напълно в течение на следващите десет или горе-долу толкова дни. Макар че трябва да ви предупредя, че е възможно нещата да се влошат през следващите четиридесет и осем часа — времето, което е необходимо, за да се адаптират синапсите ви към лечението.

Краткият зимен здрач преливаше в нощ, когато Борн напусна сградата, където бе кабинетът на лекаря — голямо, облицовано с варовик здание в гръцки стил на „Кей Стрийт“. Леден вятър от Потомак, който лъхаше на фосфор и на гнило, омота полите на палтото около краката му.

Обърна се на другата страна, за да се предпази по-добре от праха и песъчинките, и видя отражението си във витрината на цветарски магазин, ярки букети цветя, изложени зад стъклото, като цветята на погребението на Мари.

Отдясно на него се отвори облицованата с месинг врата на магазина, отвътре излезе жена, прегърнала букет в ръцете си. Какъв беше ароматът, който се носеше от букета? Букет гардении, опаковани грижливо заради зимния мраз.

Сега той отново носеше в съзнанието си жената от неизвестното си минало, чувстваше кръвта й, гореща и пулсираща, върху дланите си. Тя бе по-млада, отколкото предположи, малко над двайсетте, не повече. Устните й се раздвижиха, карайки го да потръпне. Тя все още бе жива! Очите й го потърсиха. Кръвта се стичаше от полуотворената й уста. И думи, неясни, объркани. Той се опита да я чуе. Какво казваше? Опитваше ли се да му каже нещо? Коя бе тя?

При новия порив на силния вятър той се върна в мразовития вашингтонски здрач. Ужасяващият образ бе изчезнал. Дали уханието на гардениите бе извикало образа й в съзнанието му? Каква бе връзката?

Той се обърна с намерението да се върне при доктор Съндърланд, макар да бе предупреден, че известно време след лечението може да бъде измъчван от спомените си. Телефонът му иззвъня. За миг си помисли да не отговаря, но все пак отвори телефона и го приближи до ухото си.

Изненадан, чу гласа на Ан Хелд, помощничката на директора на ЦРУ. Представи си висока, слаба брюнетка на около трийсет години, с класически черти, розови устни и ледени сиви очи.

— Здравейте, господин Борн. Директорът иска да ви види. — Акцентът й бе „средноатлантически“, което означаваше нещо между нейната родна Британия и новата й родина Америка.

— Нямам желание да го виждам — възрази хладно Борн.

Ан Хелд въздъхна, явно обмисляйки отговора си.

— Господин Борн, освен самия Мартин Линдрос никой не знае по-добре от мен вашите антагонистични отношения със Стария и с ЦРУ като цяло. Бог ми е свидетел, че имате достатъчно причини: те ви използваха безброй пъти като примамка и после решиха, че сте се обърнали срещу тях. Но сега наистина трябва да дойдете.

— Звучи убедително. Но нищо на света няма да ме накара да си променя мнението. Ако директорът има да ми каже нещо, може да го направи чрез Мартин.

— Той иска да говори с вас именно за Мартин Линдрос.

Борн осъзна, че стиска силно телефона. Гласът му бе леденостуден, когато каза:

— Какво за Мартин?

— Това е. Не знам. Никой, освен Стария не знае. Той се е затворил в отдел „Сигнали“ още от сутринта. Дори и аз не съм го виждала. Преди три минути ми се обади и ми нареди да ви доведа.

— Какво точно каза?

— Точните му думи бяха: „Знам колко близки са Борн и Линдрос. Затова се нуждая от него.“ Господин Борн, умолявам ви да дойдете. Тук е обявен код „Меса“.

Код „Меса“ бе терминът, използван в ЦРУ за тревога от първа степен.

Докато Борн чакаше таксито, имаше време да помисли за Мартин Линдрос.