Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Това бе вярно, но със засилването на спомените психическото му състояние ставаше все по-непоносимо. Този следобед в Джорджтаун бе изпратил децата си. Той изпитваше ужас, все още изпитваше ужас.

Мари я нямаше, бе изчезнала в един кошмарен, безсмислен миг. И сега не само споменът за нея го преследваше, но и тези древни мълчаливи улици, които го гледаха злобно, улици, които знаеха нещо за него, което той дори не подозираше. Това беше неговият кошмар: ще нахлуят спомените и той ще се къпе в студена пот. Ще лежи в мрака абсолютно сигурен, че никога няма да заспи. Той неминуемо заспиваше — дълбок, почти наркотичен сън, но когато излезеше от този ад, се обръщаше, все още в хватката на съня, търсейки както винаги топлото, апетитно тяло на Мари. И мисълта отново го връхлиташе като товарен влак, който се врязва в гърдите му.

Мари е мъртва. Мъртва, отишла си завинаги.

Сухият, ритмичен звук от драскането на доктор Съндърланд в бележника извади Борн от мрачната забрава.

— Тези проблясъци от спомени буквално ме побъркват.

— Нищо чудно. Вашето желание да откриете миналото си е всеобхватно. Аз бих го нарекъл дори натрапчиво. Една мания често лишава тези, които страдат от нея, от способността да живеят нормален живот, макар че аз мразя това понятие и го използвам рядко. Във всеки случай мисля, че мога да ви помогна.

Доктор Съндърланд разпери големите си мазолести ръце.

— Позволете ми да започна, като ви обясня същността на вашия проблем. Спомените възникват, когато електрически импулси карат синапсите в мозъка да отделят невротрансмитери или, с други думи, синапсите стрелят, както казваме ние. Това създава временна памет. За да стане тя постоянна, е необходимо да се извърши процес на затвърждаване. Не искам да ви отегчавам с подробни описания. Достатъчно е да кажем, че затвърждаването изисква синтез на нови протеини, следователно отнема много часове. През това време процесът може да бъде блокиран или възпрепятстван от множество неща — сериозна травма, например безсъзнание. Това се е случило с вас. Докато сте били в безсъзнание, вашата неестествена мозъчна активност е превърнала постоянните спомени във временни. Протеините, които създават временни спомени, се разпадат много бързо. За часове или дори за минути тези временни спомени изчезват.

— Но моите спомени се появяват отново от време на време.

— Това е заради травмата — физическа, емоционална или съчетание от двете, която може много бързо да залее определени синапси с невротрансмитери, тоест да възкреси, ако се изразим така, спомени, загубени преди.

Доктор Съндърланд се усмихна.

— Казвам ви всичко това, за да ви подготвя. Идеята за пълно изтриване на паметта, макар да е по-близка от когато и да било досега, е все още елемент на научната фантастика. Все пак като приложа най-новите процедури, мога да накарам паметта ви да се възстанови напълно. Ще трябва обаче да ми дадете две седмици.

— Давам ви днешния ден, докторе.

— Препоръчвам силно…

— Днес — каза Борн по-твърдо.

Доктор Съндърланд го изгледа изучаващо, потупвайки замислено със златната си писалка долната си устна.

— При тези обстоятелства… Смятам, че мога да потисна паметта ви. Това не е същото като изтриването.

— Разбирам.

— Добре — доктор Съндърланд удари с длани колената си и се изправи. — Елате в манипулационната и аз ще направя всичко възможно, за да ви помогна. — Предупреждаващо вдигна показалец. — Предполагам, няма нужда да ви напомням, че паметта е ужасно изплъзващо се нещо.

— Няма никаква нужда — каза Борн и отново лошо предчувствие премина през него.

— Значи разбирате, че няма гаранции. Има отлични шансове моят метод да проработи, но за колко време…

Той сви рамене.

Борн кимна и последва доктор Съндърланд в съседното помещение. То бе малко по-голямо, подът бе постлан с типичния за лекарски кабинет линолеум на шарки, край стените бе наредено оборудване от неръждаема стомана, рафтове и шкафове. Единият ъгъл бе зает от малка мивка, под която се намираше червен пластмасов контейнер с етикет за опасни органични отпадъци, залепен на видно място върху него. В центъра на стаята имаше нещо като елегантен и футуристичен зъболекарски стол. Няколко подвижни манипулатора висяха от тавана и образуваха стегнат кръг около стола. Два медицински уреда с неизвестно предназначение бяха поставени върху колички с гумени колела. Стаята имаше подредения стерилен вид на операционна зала.