Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Крайно предназначение?

— Неизвестно — каза директорът.

Борн бе дълбоко обезпокоен, но предпочете да запази чувствата си за себе си.

— Добре. Нека чуя подробностите.

— В 17,32 ч. местно време, преди шест дни, Мартин и петчленен екип на „Скорпиън-1“ бяха прехвърлени с хеликоптер високо на северния склон на Рас Дежен. — Лърнър подаде лист тънка хартия. — Ето точните координати.

Директорът каза:

— Рас Дежен е най-високият връх в планинската верига Семиан. Били сте там. Нещо повече, говорите езика на местните хора.

Лърнър продължи:

— В 18,04 ч. загубихме радиоконтакт със „Скорпиън-1“. В 11,06 ч. източно време наредих „Скорпиън-2“ да бъде на тези координати. — Той взе листа хартия от Борн. — В 10,46 ч. източно време днес получихме съобщение от Кен Джефрис, командир на „Скорпиън-2“. Екипът е намерил изгорелите останки от хеликоптера на малко плато на точните координати.

— Това е последното съобщение, което получихме от „Скорпиън-2“ — каза директорът. — Оттогава нямаме нищо нито от Линдрос, нито от някой друг от групата.

— „Скорпиън-3“ е разположен в Джибути и е готов да потегли — каза Лърнър, отбягвайки недоволния поглед на Стария.

Но Борн, без да обръща внимание на Лърнър, вече премисляше наум възможностите, което му помогна да потисне тревогата за съдбата на приятеля си.

— Случило се е едно от двете неща — каза той твърдо. — Или Мартин е мъртъв, или е заловен и подложен на разпит. Ясно е, че нов екип не е вариант.

— В екипите „Скорпиън“ влизат едни от нашите най-добри и опитни полеви агенти, закалени в битки в Сомалия, Афганистан и Иран — посочи Лърнър — Вие ще имате нужда от огнева мощ, повярвайте ми.

— Огневата мощ на двата екипа „Скорпиън“ не е успяла да се справи със ситуацията на Рас Дежен. Отивам сам или въобще не тръгвам.

Той ясно заяви позицията си, но новият заместник-директор не искаше да се съгласи.

— Там, където вие виждате „гъвкавост“, Борн, организацията вижда безотговорност, неприемлива опасност за хората около вас.

— Слушайте, вие ми се обадихте. Вие ме помолихте за услуга.

— Добре, забрави за „Скорпиън-3“ — каза Стария. — Знам, че работиш сам.

Лърнър затвори папката.

— В замяна ще получите данни от разузнаването, транспорт и подкрепа, от която се нуждаете.

Директорът направи една стъпка към Борн.

— Знам, че няма да пропуснеш възможността да потърсиш приятеля си.

— Напълно сте прав — Борн тръгна спокойно към вратата. — Правете каквото искате с хората под ваше командване. Що се отнася до мен, аз тръгвам след Мартин без ваша помощ.

— Чакай. — Гласът на Стария отекна в огромния кабинет. В него се долавяше нотка, напомняща свиренето на влак през тъмен и пустинен пейзаж. Тъга и цинизъм, съчетани в отровна смес. — Чакай, копеле.

Борн се обърна, без да бърза.

Директорът го гледаше с ожесточена враждебност.

— Как сте се сближили с Мартин, е проклета мистерия. — С ръце, стиснати зад гърба, той се приближи със стегната крачка към прозореца и се загледа навън към свежата морава и зад нея Мемориала на ветераните от Виетнам. Обърна се и втренчи остър поглед в Борн. — Твоята арогантност ме отвращава.

Борн срещна мълчаливо погледа му.

— Добре, действай самостоятелно — отсече директорът. Разтърсваше го едва потискан гняв. — Лърнър ще се увери, че имаш всичко, от което се нуждаеш. Но ти казвам, че за теб ще бъде много по-добре, ако се върнеш с Мартин.

Лърнър излезе с Борн от кабинета на директора и го поведе надолу по коридора към своя офис. Той седна зад бюрото си. Когато забеляза, че Борн е предпочел да остане прав, се облегна назад.

— Това, което ще ви кажа, не бива при никакви обстоятелства да излиза извън тази стая. Стария назначи Мартин за директор на агенция за секретни операции с кодово име „Тифон“, която да се занимава изключително с противодействие на мюсюлмански екстремистки терористични групи.

Борн си спомни, че Тифон бе име от гръцката митология: страховитият стоглав баща на смъртоносната Хидра.

— Ние вече имаме антитерористичен център.

— Центърът за борба с тероризма не знае нищо за „Тифон“ — каза Лърнър. — Всъщност дори и в ЦРУ за него знаят само онези, които е наложително.

— Значи „Тифон“ е двойно секретна организация за тайни операции.

Лърнър кимна.

— Знам какво си мислите: че не сме имали нищо такова от операция „Тредстоун“. Определени аспекти от дейността на „Тифон“ са, да кажем, извънредно спорни, особено що се отнася до някои влиятелни реакционери в правителството и Конгреса.