Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Сорая Мур стоеше в единия край на Седма улица в компанията на добре въоръжения Тайрон. Тя позвъни в централата на ЦРУ — от уличен телефон, не от мобилния си.

Когато Питър Маркс чу гласа й, зашепна:

— Боже Господи, какво, по дяволите, си направила?

— Не съм направила нищо, Питър.

— Тогава защо е издадена заповед до всички отдели да съобщават незабавно и директно на Линдрос, ако се появиш, ако се обадиш или въобще установиш някакъв контакт?

— Защото Линдрос не е Линдрос.

— Той е измамник, нали?

Сърцето на Сорая подскочи.

— Явно си разбрал.

— Знам само, че Линдрос свика среща, каза ни, че си се побъркала, че съвсем си откачила. Заради смъртта на Борн, нали? Както и да е, теорията му беше, че отправяш налудничави обвинения срещу него.

О, Господи, помисли си Сорая, той е настроил всички в ЦРУ срещу мен.

Тя чу неприкритото подозрение в гласа на Питър, но продължи решително:

— Той ви е излъгал. Истината е твърде сложна, за да ти я обяснявам сега, но трябва да ме изслушаш. Терористи са задействали план за взривяването на ЦРУ. — Съзнаваше, че говори развълнувано, дори може би налудничаво. — Моля те, умолявам те. Иди при Стария, кажи му, че ще стане по някое време днес.

— Стария и Ан са в Белия дом на среща с президента. Ще се забавят — според Линдрос.

— Тогава свържи се с някои от шефовете на отдели — или по-добре с всички. Без Линдрос.

— Чуй ме, ела тук. Предай се. Можем да ти помогнем.

— Не съм луда — каза Сорая, макар че вече самата тя не беше много сигурна в това.

— Тогава разговорът ни приключи.

Когато Катя се обърна към двамата пазачи пред лазарета, деликатните й пръсти разкопчаха горните две копчета на блузата й. Тя никога не носеше сутиен. Гърдите й бяха прекрасни и тя го знаеше.

Пазачите играеха една и съща игра всеки път, тя така и не можа да схване правилата. Разбира се, не залагаха пари. Това би я превърнало в хазарт, а той беше забранен от ислямските норми. Целта явно беше да оптимизират времето си за реакция.

За да отклони ума си от сегашното си положение, тя си спомни за забързания ритъм на предишния й живот — този, от който Костин бе настоял да се откаже. Когато пазачите я забелязаха, тя стоеше в профил, сякаш за снимка в „Пърфект Тен“, гърбът й — леко извит, гърдите — изнесени напред.

След това бавно, обезоръжаващо тя се обърна към тях. Очите им се впиха в тялото й.

Тя почувства болката в гръдната кост, където поиска Линдрос да я удари. Разтвори блузата си достатъчно, за да могат да видят натъртеното; личеше, че е съвсем отскоро, кожата бе зачервена и тепърва щеше да подпухва все повече.

— Вижте — каза тя, което всъщност не беше нужно. — Вижте какво ми причини това копеле.

При тези думи охранителите скочиха и хукнаха заедно с нея в лазарета. Завариха Линдрос да лежи по гръб, очите му бяха затворени. По лицето му имаше кръв. Изглежда, едва дишаше.

По-високият от пазачите се обърна към Катя, която стоеше точно зад него.

— Какво си му направила?

Точно в този момент Линдрос сви десния си крак, отвори очи и с все сила ритна в чатала по-ниския пазач. Онзи изсумтя от изненада и се прегъна одве.

По-високият беше по-бавен и кокалчетата на Линдрос се врязаха в гърлото му. Той се закашля, облещи очи, пръстите му се опитваха да напипат пистолета, който носеше на кръста си. Катя, според инструкциите на Линдрос, го ритна отзад в свивката на лявото коляно. Когато той залитна, юмрукът на Линдрос се заби в слепоочието му.

За няма и пет минути двамата пленници съблякоха пазачите, вързаха ги и им запушиха устата. Линдрос ги завлече един по един в килера и ги стовари до множеството боклуци вътре. После той и Катя се преоблякоха в техните дрехи, като тя взе тези на по-дребния, Линдрос — на по-високия.

Щом се приготвиха, той й се усмихна. Тя протегна ръка, изтри кръвта от убодения му пръст, която беше размазал по бузата си.

— Какво ще кажеш? — попита той.

— Имаме още много работа, преди да се измъкнем.

— Права си. — Линдрос събра оръжията на пазачите — пистолети и полуавтоматични пушки. — Знаеш ли как да използваш това?

— Знам как да натисна спусъка.

— Друго не ти трябва.

Той я хвана за ръката и двамата напуснаха лазарета.

Терористите не се отнасяха толкова грубо към Борн, колкото той бе очаквал. Всъщност, щом го измъкнаха от разбития самолет, въобще не проявиха сурово отношение. Всички бяха саудитци, цялата групировка. Той разбра не само по вида им, но и по арабския диалект, който използваха.