Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Напротив — Борн трябваше да поддържа противоположната теза, ако искаше да го накара да продължи. — Нали аз я застрелях, би трябвало да знам.

— Не, не беше ти. — Мута ибн Азиз прехапа горната си устна. — Двамата с партньорката ти бяхте твърде далеч, за да улучите. Застреляхме я ние с брат ми, Абуд ибн Азиз.

Сега Борн го погледна скептично.

— Измисляш си.

Мута ибн Азиз изглеждаше обиден.

— Защо да го правя?

— Дай да се разберем нещо, а? Ти продължаваш да се опитваш да ме измамиш. Веднъж вече го направи, за да могат Фади и брат му да ме хванат. Той се намръщи. — Срещали ли сме се по-рано? Познавам ли те? Двамата с брат ти имате ли ми зъб?

— Не, не, не. — Той се ядоса точно според плана на Борн.

— Истината е… Не мога да я изрека.

Борн се съсредоточи върху предстоящото кацане. Наближаваха Миран Шах. Летяха по средата на тясна долина — по-скоро дефиле. Сега Борн видя целта, скътана между две планини на самата западна граница на Пакистан.

Небето бе ясно — дълбоко, пронизително синьо, — по това време на деня слънчевата светлина вече гаснеше. Сиво-кафявите вулканични планини изглеждаха оголени, неплодородни, лишени от живот. Борн несъзнателно огледа околността. Проучи набраздените планински склонове на юг и на запад за отвори на пещери, на изток по дължината на дефилето за бункери, на север към неравните склонове, прорязани от дълбока, сенчеста, осеяна с камъни клисура. Но нямаше признаци за ядрения комплекс на „Дуджа“, за нищо, направено от човешка ръка, дори за колиба или лагер.

Спускаше се малко остро. Намали скоростта на соврина, видя пистата отпред. За разлика от предната, от която бе излетял, тази беше от макадам. Все още не се виждаха никакви признаци на живот, камо ли модерен лабораторен комплекс. Дали не беше сбъркал мястото? Дали това не бе поредният номер на Фади? Беше ли капан?

Нямаше за кога да се тревожи. Колесниците и подкрилките бяха спуснати. Намали още скоростта.

— Захождаш твърде ниско — каза Мута ибн Азиз с внезапна тревога. — Ще се удариш в пистата твърде рано. Издигни се! За Бога, издигни се!

Борн прелетя над първата осмина от пистата, като продължаваше да се спуска, докато колесникът не удари настилката. Вече бяха на земята, движеха се по пистата. Той изгаси моторите и в следващия миг мярна бързо движещи се сенки от дясната си страна.

Той имаше време само да осъзнае, че Мута ибн Азиз явно се бе обадил по телефона на хората в Миран Шах и им бе разкрил самоличността му. Последва мощен взрив. Самолетът потрепери с подкосени предни колесници и се срина върху пистата.

Летящите отломки унищожиха почти цялата пилотска кабина. Циферблатите бяха разбити, лостовете — счупени. Жици висяха от дупки в покрива. Мута ибн Азиз, който се бе оказал близо до мястото на взрива, лежеше, затрупан под голямо парче от обшивката. Борн се отърва с множество малки прорезни рани и натъртвания и леко мозъчно сътресение.

Инстинктивно се стегна, за да избистри погледа си, и се протегна да разкопчае колана си. Успя да се добере до Мута ибн Азиз, под краката му хрущяха натрошени стъкла. Изпаренията от нагорещената пластмаса и желязо го задушаваха.

Арабинът все още дишаше и Борн издърпа настрани овъглените и обгорени парчета, които го бяха затрупали. Щом коленичи, видя от корема на нещастника да стърчи парче метал, остро като меч.

Той погледна надолу към мъжа, след това го удари силно по лицето. Очите на Мута потрепнаха, отваряйки се, фокусирайки се с мъка.

— Казах ти истината — едва пророни той. От устата му блъвна кръв и се стече надолу по брадичката. В ямката на гърлото му се събра гъста тъмночервена локвичка.

— Ти умираш — каза Борн. — Кажи ми какво се случи със Сара ибн Ашеф.

Усмивка плъзна бавно по лицето на Мута.

— Значи наистина те интересува.

Дъхът му, който излизаше на тласъци от пробитите му дробове, свистеше като писък на праисторически звяр.

— Значи, в крайна сметка, истината е важна за теб.

— Кажи ми! — изкрещя Борн.

Той сграбчи Мута ибн Азиз, разтърси го в опит да изтръгне отговора от него. Но в този момент през дупката в корпуса нахлуха група терористи от „Дуджа“. Те изтръгнаха Борн от пратеника на Фади, който се разделяше с живота си.

Възцари се хаос — блъскаха се тела, крещяха се арабски думи, бързи заповеди и още по-бързи отговори. Повлякоха Борн, който бе на ръба да изпадне в несвяст, по окървавения под и го захвърлиха навън, в безплодната пустош на Миран Шах.