Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Още щом подметките му докоснаха обгорената повърхност на пистата, те го вдигнаха и го отнесоха на глинестата скала, където ги очакваха два бронирани военни всъдехода с маскировъчна окраска. Нищо чудно, че не беше успял да ги види от въздуха.

Отнесоха го до по-голямото от двете превозни средства, което отблизо приличаше на мобилен команден център. Задните врати се отвориха, две мощни ръце се протегнаха и той буквално бе издърпан нагоре и вътре. Металните врати се затвориха незабавно.

От непрогледния мрак се обади познат глас с школуван британски акцент.

— Здравей, Джейсън — каза мъжът.

Блеснаха червени крушки и Борн примижа, докато очите му се адаптират към необичайната светлина. Различи редици технически съоръжения, които мълчаливо изкарваха мистериозни разпечатки, като съобщения от друга планета. От едната страна брадат млад саудитец със слушалки на ушите седеше наведен над пулт и сегиз-тогиз записваше по някоя фраза.

Отляво, близо до Борн, стоеше мускулест здравеняк, навярно същият, който вмъкна Борн в мобилния команден център. Той гледаше новодошлия с напълно безстрастна физиономия. Със своята обръсната глава и ръце като канари, кръстосани на мускулестите гърди, той приличаше на евнух, охраняващ харема на някой султан.

На практика обаче охраняваше третия човек в камиона, който седеше пред командния пулт. Явно бе завъртял стола си, когато Борн бе издърпан вътре. Сега се хилеше широко, неподобаващо на царственото му поведение.

— Трябва да престанем да се срещаме по този начин, Джейсън. — Тъмночервените му устни се свиха. — Или може би е късмет, че го правим в най-подходящите моменти.

— По дяволите — изруга Борн, разпознал слабия, тъмноок мъж с нос като клюн. — Файед ас-Сауд!

Шефът на саудитската тайна полиция буквално скочи от стола си и се втурна да прегръща Борн, като го обсипваше с щастливи влажни целувки и по двете бузи.

— Приятелю, приятелю. Слава на Аллаха, че все още си жив! Нямахме представа, че ти си вътре. И как да се досетим? Та това е самолетът на Фади! — Той му се закани с пръст и продължи с престорен гняв: — Никога не ми казваш какво си намислил.

Борн и Файед ас-Сауд бяха стари познати. Бяха работили заедно в Исландия.

— До ушите ми стигна слух, че саудитците били по следите на Фади.

— Фади е саудитец — смени тона Файед ас-Сауд и лицето му стана сериозно. — Значи е саудитски проблем.

— Имаш предвид, че поставя саудитците в неудобна ситуация — каза Борн. — Страхувам се обаче, че вече се е превърнал в световен проблем.

И Борн се зае да уведоми приятели си за самоличността на Фади, за плановете на него и брат му Карим ал Джамил, включително инфилтрирането в ЦРУ.

— Може да си мислиш, че си открил главната база на „Дуджа“ — каза той в заключение, — но държа да те уверя, че грешиш. Тук някъде се намира ядреното съоръжение, в което се обогатява уранът и се произвежда адската машина, която смятат да взривят в САЩ.

Файед ас-Сауд кимна.

— Сега нещата започват да си идват на мястото. — Той се завъртя, извади тактическа пилотска карта на района, за да ориентира Борн. След това изкара поредица от сателитни снимки в едър план.

— Тези са направени миналата седмица през двеминутен интервал. Както ще забележиш, на първата виждаме Миран Шах такъв, какъвто е в момента — пуст, безлюден. Но тук, на втората снимка, се появяват две коли, може би джипове. Пътуват на северозапад. И какво виждаме на третата снимка? Миран Шах отново е пуст и безлюден. Няма хора, няма коли. Как е възможно да изчезнат за някакви си две минути? Не биха могли да излязат от обхвата на сателита. — Той се облегна назад. — Така че предвид твоите разузнавателни сведения какво трябва да е нашето заключение?

— Ядреното съоръжение на „Дуджа“ е под земята — каза Борн.

— Длъжни сме да приемем, че е така. Засякохме съобщения на терористите. Досега нямахме представа откъде се излъчват. Идват изпод скалите и пясъка. Интересното е, че са вътре в самия обект. Няма съобщения отвън през трите часа, откакто сме тук.

— Колко хора си довел със себе си? — попита Борн.

— Дванайсет, като броя и себе си. Както сам разбра, трябваше да се представяме за членове на „Дуджа“. Това е Северен Уазиристан, най-дълбоко консервативната от западните пакистански провинции. Местните пущунски племена имат дълбоки религиозни и етнически връзки с талибаните и заради това организации като „Ал Каида“ и „Дуджа“ са добре дошли тук. Не можех да си позволя да доведа повече хора, без да възникнат неудобни въпроси.