Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Може би познавам единия — приятелят ми Мартин Линдрос.

— Ах, да — кимна шефът на силите за сигурност. — Човекът, за когото се представя братът на Фади. Значи може би все още е жив. А другият?

— Нямам представа — каза Борн.

— Във всеки случай, трябва да побързаме, ако искаме да имаме шанс да ги спасим. — Той се намръщи. — Но все още нямаме представа как да проникнем вътре.

— Тези коли на сателитните снимки… Все някъде трябва да са отишли. Някъде в радиус от хиляда метра от мястото, където сме сега. — Борн посочи към екрана. — Можеш ли да разпечаташ това?

— Разбира се. — Файед ас-Сауд кимна, набра нещо на клавиатурата. Принтерът замърка тихо и след малко изплю лист хартия.

Борн излезе от мобилния команден център, следван от Файед ас-Сауд и огромния му бодигард, чието име, както се оказа, беше Абдула.

Той застана от югоизточната страна на пистата и огледа релефа, търсейки съответствията му върху сателитната карта.

— Проблемът е, че тук няма нищо. — Файед ас-Сауд бе опрял юмруци на хълбоците си. — Веднага щом пристигнахме, изпратих трима души на разузнаване. След един час се върнаха без успех.

— И въпреки това — каза Борн — тези автомобили трябва да са отишли някъде.

Той се запъти право напред по пистата. Отдясно бяха останките от соврина, който никога повече нямаше да лети. Началото на пистата беше вляво. В главата си той видя как совринът се приближава твърде косо.

Изведнъж си спомни думите на Мута ибн Азиз: Захождаш твърде ниско, ще удариш пистата твърде рано. Защо беше толкова развълнуван? Най-лошото, което можеше да се случи, бе колесниците на соврина да ударят настилката в по-близкия й край. Защо би трябвало да го притеснява това? Защо въобще би го интересувало?

Борн тръгна наляво по макадамовата настилка към началото й. Оглеждаше внимателно пистата. Сега се намираше точно на мястото, което Мута ибн Азиз толкова държеше да избегнат. От какво ли се е страхувал той? Когато самолет докоснеше повърхността, се случваха три неща — създаваше се голямо триене, горещина и тежест. Кое от трите го бе разтревожило?

Борн приклекна и опипа пистата с върховете на пръстите си. На вид беше като макадам, но имаше нещо различно.

— Пипни това — каза Борн. — Макадамът би трябвало да е нагорещен от силната слънчева светлина.

— Не е. — Файед ас–Сауд плъзна ръцете по настилката. — Въобще не е горещ.

— Което означава, че не е макадам.

— Какъв ли материал използва „Дуджа“?

Борн се изправи.

— Не забравяй, че те имат достъп до технологиите на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“.

Продължиха още нататък по пистата. Щом стигнаха там, където, по всичко личеше, самолетът е докоснал повърхността при приземяването си, Борн коленичи пак и постави ръка върху настилката. Веднага я дръпна.

— Горещо ли е? — попита саудитецът.

— Това е макадам.

— Тогава какво е онова там?

— Не знам, но мъжът, с когото бях, пратеникът на Фади, не искаше да се приземявам там.

Връщайки се в другия край на пистата, Борн я обходи на широчина. В главата му се заформяше план. Трябваше да проникнат в подземното съоръжение, да се доберат до Фади, преди неговите хора да са открили затворниците. Ако имаше някаква възможност единият от тях да е Линдрос…

Отново проучи топографската сателитна разпечатка, сравни я със спомените си от визуалното проучване, което бе направил на идване. Едно съоръжение за обогатяване на уран изискваше вода — много вода. А вода имаше там, където започваше потъналата в дълбока сянка, осеяна с камъни клисура. Той го бе забелязал от въздуха и това бе останало в ума му като сигнален фар.

Това, което обмисляше, можеше да проработи, но знаеше, че на Файед ас-Сауд нямаше да му хареса. Ако не успееше да убеди приятеля си в плана, той нямаше да проработи. Може би нямаше да проработи дори и с помощта на шефа на саудитските сили за сигурност, но той не виждаше никаква друга алтернатива.

Като стигна до близката страна на пистата, отново коленичи и огледа ръба. След това каза на Абдула:

— Можеш ли да ми помогнеш?

Борн и Абдула се вкопчиха в настилката и с титанично усилие започнаха да я отделят.

— Тук се вижда ивица покривен материал — отбеляза Борн.

Файед ас-Сауд се приближи и се наведе. Оглеждаше материала, който беше около шест сантиметра дебел и дублираше цвета и структурата на макадама. Ясно беше обаче, че не е макадам. Нямаше как да определят какво точно е. Не че имаше някакво значение. Това, което представляваше специален интерес за тях, което всички те проучваха с възторг и триумф, лежеше под отделения слой.