Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

В този момент мъжът със слушалките откъсна горния лист хартия, върху който драскаше трескаво, и го подаде на шефа си.

— Нещо в скалите или може би в оловното покритие на съоръжението затруднява подслушването. — Файед ас-Сауд проучи бързо листа, след това го подаде на Борн. — Мисля, че е по-добре да погледнеш.

Борн прочете записа на арабски.

(?)двамата липсват. Намерихме пазачите в (?)килер.

Откога?

(?) двайсет минути. (?) не можем да кажем със сигурност.

Мобилизирайте (?), които можете да отделите. Изпратете (?) на входа. Намерете ги.

И после?

Убийте ги.

Линдрос и Катя тичаха през модерните катакомби под Миран Шах. Аларми гърмяха от високоговорители, закачени по стените на съоръжението. Тъкмо видяха входа, когато алармите се бяха включили, и Линдрос незабавно смени курса. Сега се насочваха към вътрешността на съоръжението.

От откъслечните подслушани разговори, както и от собствените си наблюдения, Линдрос беше стигнал до извода, че съоръжението на „Дуджа“ е на две нива. На горното бяха разположени жилищни помещения, кухни, комуникационни съоръжения и прочие. Лазаретът също бе на този етаж. Но операционните зали, където доктор Андърски бе взел дясното око на Линдрос, където бе променил лицето на Карим, бяха под тях, заедно с лабораториите: едно просторно помещение с центрофуги за обогатяване на уран, залата с двойно подсилени стени, където се извършваше синтезът, и т.н.

— Те знаят, че сме изчезнали — каза Катя. — Какво ще правим?

— План Б — отговори Линдрос. — Трябва да стигнем до комуникационната зала.

— Но тя е още по-далеч от входа. Никога няма да се измъкнем.

Те свиха зад един ъгъл и пред тях се ширна дълъг коридор, който вървеше надолу по оста на съоръжението. Всичко тук — стаите, коридорите, стълбищата, асансьорите — бе гигантско. Без значение къде се намира, човек се чувстваше незначителен. Имаше нещо ужасяващо в едно такова съоръжение, сякаш не бе направено за хора, а за армия от машини. Човешкото тук не означаваше нищо.

— Трябва да помислим първо за оцеляването си, след това за бягство — каза Линдрос. — Това означава да уведомя моите хора къде съм.

Макар да бе нервен, той забави крачка. Не му харесваше този дълъг, широк коридор, проснат пред него. Ако ги хванеха тук, нямаше да има къде да се скрият или да избягат.

Сякаш надушили най-големия му страх, двама мъже се появиха в далечния край на коридора. Видели плячката си, те извадиха оръжия. Един от тях тръгна по коридора, докато другият остана на място, като ги взе на мушка с полуавтоматичната си пушка.

— Трябва да намеря начин да предупредя всички в централата на ЦРУ — каза Сорая.

— Нали чу — мислят те за чалната — скастри я Тайрон. — Колкото и да се напъваш, никой няма да ги удари рамо.

— Но мога поне да опитам, нали така?

— Което си е право, право си е — кимна Тайрон.

Бяха се забили, както би казал Тайрон, в едно магазинче за тютюневи изделия, където стар салвадорец с прошарена коса свиваше на ръка евтин кубински тютюн собствено производство и го продаваше скъпо, под формата на първокласни „маркови“ пури, на разни ентусиасти по интернет. Тайрон беше собственикът на мястото, така че при него отиваше лъвският пай от печалбите. Иначе си беше най-обикновена мизерна дупка на Девета улица, но поне бизнесът беше законен.

Във всеки случай днес зацапаните му прозорци им осигуряваха що–годе добра видимост към линкълна, който Тайрон сви от двамата араби, след като им пръсна черепите на строежа. Беше го паркирал точно срещу магазина, където колата сега стоеше в очакване — като самите тях.

Те бяха стигнали заедно до идеята. Сорая вече не можеше просто да мине през вратите на централата на ЦРУ, не можеше дори да се обади, без опасност разговорът да бъде проследен, тя се нуждаеше от друг начин да установи контакт.

— Познавам колите, момиче — каза й Тайрон. — Това тук е истински звяр, специално разкрасяван. Скапаняците вече са загрели, че ония двамата отворковци са дали фира. Да не мислиш, че ще го зарежат просто така? Няма такъв филм. Ще дойдат да си го потърсят, а покрай него — и теб. Няма да те оставят току-така. Помни ми думата, че ще цъфнат ей тука в махалата, щото знаят, че за последно са те засекли точно тук.

Планът беше рискован, но при сегашната ситуация вършеше работа. Освен това самата Сорая не можеше да измисли нищо по-добро.

— Фади е взел затворници — каза Файед ас-Сауд.