Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Миг преди камиона на „Потомак Илектрик“ да излезе от контрол, Карим сграбчи Ан за ръката и я издърпа обратно на тротоара. Тежката машина се заби в двете коли отпред и двамата се отдалечиха с енергична крачка от мястото на смъртоносния сблъсък.

— Какво стана? — попита тя.

— Този с камиона смяташе да те прегази и да избяга.

— Моля?

Той трябваше да я стисне силно за ръката, за да й попречи да погледне назад.

— Продължавай да вървиш. Нека се отдалечим от това място.

Три пресечки по-надолу черен „Линкълн Ейвиейтър“ с дипломатически номера чакаше на тротоара. С едно-единствено плавно движение Карим отвори задната врата и бутна Ан вътре. Влезе след нея, затръшна вратата и колата потегли.

— Добре ли си? — попита я той.

Ан кимна.

— Малко съм шокирана. Какво стана?

— Взех някои мерки, за да те охраняват тайно.

Пред тях седеше шофьорът и още един човек. И двамата изглеждаха като арабски дипломатически представители. Всъщност Ан наистина си мислеше, че са такива. Не знаеше, не искаше да знае. Както и не я интересуваше къде отиват. В нейната работа прекалено многото информация, както и неподходящото любопитство, можеше да ти струва живота.

— Знаех за Лърнър. Така че в момента, в който Стария ми каза, че го е изпратил в Одеса, заподозрях, че някой още по-нависоко в разузнавателната верига ще бъде изпратен след теб. И се оказах прав. Този се казваше Джон Мюлер, от Вътрешна сигурност. Двамата с Лърнър ходеха заедно по курви. Интересното е, че Мюлер работи за министъра на отбраната Холидей.

Което означава, че има вероятност Лърнър също да е под контрола на министъра на отбраната.

Карим кимна, наведе се напред, каза на шофьора да намали, докато поят на сирените от полицейските патрулки и пожарните се засили, след това постепенно утихна.

— Холидей явно иска да увеличи влиянието на Пентагона, като вземе контрола над ЦРУ и го промени според собствените си представи. Можем да се възползваме от хаоса, причинен от тази война между институциите.

По това време линкълнът беше стигнал до крайните северни райони на града. Минавайки покрай североизточния край на Рок Крийк Парк, те най-накрая пристигнаха в задната част на голяма морга за автомобили, управлявана от пакистанско семейство.

Те притежаваха и самата сграда, купена с пари на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“, прехвърлени през една от самостоятелните компании на Бахамите и Кайманските острови, които Карим бе създал през годините, откакто бе поел управлението на корпорацията от баща си. В резултат те бяха променили всичко зад стените на сградата, като следваха точно указанията на Карим.

Едно от тези указания касаеше изграждането на собствено товарно отделение в задната част на сградата. Всъщност то беше товарно само що се отнася до доставчиците. Щом шофьорът на линкълна вкара колата в помещението, бетонната „стена“ се плъзна в процеп на пода и разкри скосена рампа, по която се спусна автомобилът. Не след дълго се озоваха на огромен приземен етаж и слязоха от колата.

Варели и каси бяха подредени до най-близката стена — някогашното съдържание на автосервиза „Ем енд Ен Бодиуърк“. Отляво беше паркирана черна лимузина с познати номера.

Ан отиде към нея и плъзна върховете на пръстите си по блестящата й повърхност.

— Откъде се сдоби с колата на Стария?

— Това е точно копие, включително бронираното покритие и специалното непробиваемо от куршуми стъкло. — Той отвори задната врата. — Има само една разлика.

Плафонът светна при отварянето на вратата. Като надникна вътре, Ан остана възхитена от перфектно изкопирания интериор, чак до луксозната тапицерия на пода в кралско синьо. Тя проследи с поглед как Карим повдигна ъгълчето на тапицерията, което все още не беше залепено. С острието на джобен нож той повдигна подовото покритие, за да може тя да надникне отдолу.

Цялото дъно на дубликата бе натъпкано със спретнато подредени правоъгълници от някакво светлосиво, приличащо на глина вещество.

— Точно така — каза той, когато тя рязко си пое дъх. — Тук има достатъчно експлозив С4, за да срине целите подсилени основи на централата на ЦРУ.

Кварталът, в който Несим Хатун въртеше някаква търговия, все още неизвестна за Борн, бе кръстен на султан Ахмет Първи, който през първото десетилетие на XVII век построил Синята джамия в сърцето на поселището, наречено от европейците през XIX век Стамбул. Това бе центърът на някога огромната Византийска империя, която в най-добрите си времена се бе простирала от Южна Испания до България и Египет.