Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Хатун имаше вълчи апетит, шишкаво тяло и свирепо лице на хищник. В черните му очи се просмукваше отровата, напоила душата му — отрова, която Фади бе открил, изкарал навън и подхранвал внимателно. В живота си Хатун беше сменил много жени и всичките бяха или мъртви, или в изгнание в провинцията. Но пък дванайсетте му деца, които той обичаше и на които се доверяваше, управляваха успешно хамама вместо него. За него, човек със сърце, кораво като свит юмрук, това бе приемлив вариант. Същото важеше и за Фади.

— Мараба! — поздрави Хатун, когато Мута ибн Азиз пристъпи през прага му. Домакинът целуна госта си по двете бузи, поведе го през покритите с мозайка общи помещения на банята към задната част, където имаше малка градина. В центъра й растеше неговата финикова палма, с която той много се гордееше. Беше си я донесъл от един кервансарай в Сахара — тогава беше стръкче, дълго колкото показалеца му. Обсипваше това дърво с повече внимание, отколкото бе удостоявал, която и да е от жените си.

Настаниха се на хладните каменни пейки под процеждащата се слънчева светлина, докато две от дъщерите на Хатун им сервираха сладък чай и дребни сладки. След това едната донесе пищно наргиле и двамата мъже запушиха.

Тези ритуали и времето, което отнемаше изпълнението им, бяха необходим елемент от живота на Ориента. Те целяха да заздравят приятелството, да демонстрират любезност и уважение, както се полага на цивилизовани хора. Дори и днес имаше хора като Несим Хатун, които спазваха старите обичаи и се опитваха да поддържат пламъка в лампата на традициите дори сред неоновия блясък на електронната ера.

Най-после Хатун остави наргилето настрани.

— Изминал си дълъг път, приятелю.

— Понякога, както знаеш твърде добре, най-старите форми на комуникация са най-сигурните.

— Напълно те разбирам. Самият аз имам чисто нов мобилен телефон, но го използвам само за разговори по най-общи теми.

— Не сме чували нищо от Евгений Фьодорович.

Веждите на Хатун се повдигнаха.

— Борн е оцелял в Одеса?

— Нямаме информация. Но мълчанието на Фьодорович е притеснително. Естествено, Фади не е доволен.

Хатун разпери ръце, които бяха изненадващо малки, пръстите му бяха деликатни като на момиче.

— Аз също. Искам да те уверя, че лично ще се свържа с Евгений Фьодорович.

Мута ибн Азиз кимна.

— Междувременно трябва да приемем, че той е бил разкрит.

Хатун помисли за момент.

— За този Борн казват, че бил като хамелеон. Ако все още е жив и дойде тук, как ще разбера?

— Фади го прониза от лявата страна. Тежко. Тялото му сигурно е съсипано. Ако дойде, сигурно ще стане скоро, може би дори още днес.

Несим Хатун почувства нервността на пратеника. Изпълнението на плана на Фади сигурно е съвсем скоро, предположи той.

Те се изправиха, минаха през частните помещения — потънали в тишина и зеленина като градината отвън.

— Ще остана тук до края на деня и през нощта. Ако дотогава Борн не се появи, значи въобще няма да дойде. А дори да дойде, ще бъде твърде късно.

Хатун кимна. Значи имаше право. Атаката на Фади срещу Съединените щати предстоеше.

Мута ибн Азиз посочи.

— Има параван в далечния край на градината. Аз ще чакам там. Ако Борн дойде, ще иска да те види. Ти ще се съгласиш, но в средата на разговора ви аз ще изпратя някои от синовете ти да те извика и двамата с теб ще поговорим.

— Така че Борн да може да ни подслуша. Разбирам.

Мута ибн Азиз направи крачка към него, гласът му затихна до тих шепот:

— Искам Борн да разбере кой съм. Искам да знае, че се връщам при Фади.

Несим Хатун кимна.

— Той ще те последва.

— Точно така.

Още от самото начало Джон Мюлер установи къде човекът на Лърнър, онзи Овъртън, е допуснал грешка. Докато следеше Ан Хелд, той веднага разкри кой я наблюдава. Да следиш някой е едно, да го държиш под наблюдение — съвсем друго. Лично той нямаше намерение да я наблюдава, а само да следи хората, които я пазеха от външно наблюдение. Затова спазваше дистанция. В началото разчиташе на собствените си очи, не на бинокъл, защото трябваше да огледа непосредственото обкръжение на Ан във възможно най-широк план. Бинокълът се съсредоточава само върху конкретни точки. Но пък се оказа полезен, щом веднъж разкри самоличността на мъжа, който я наблюдаваше.

Сега бяха трима и се сменяха през осем часа. Денонощният им режим не го изненада. Нескопосаното следене на Овъртън сигурно ги беше направило по-предпазливи и по-бдителни. Мюлер бе предвидил всичко това и имаше план как да се справи.