Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

В продължение на двайсет и четири часа той наблюдаваше охранителите на Хелд. Отбеляза си техните навици, чудатости, предпочитания, методи на действие — всички те бяха почти неизменни. Този от нощната смяна имаше постоянна нужда от кафе, за да остане буден, докато другият, дето дежуреше рано сутринта, използваше често телефона си. Третият, който застъпваше късния следобед, пушеше като комин. Мюлер избра него, тъй като вродената му нервност го правеше най-уязвим.

Той знаеше, че ще има право само на един удар, така че смяташе да се възползва максимално от възможността, която знаеше, че рано или късно ще се появи. Броени часове по-рано беше откраднал служебен камион от задния двор на „Потомак Илектрик Къмпани“ на „Пенсилвания Авеню“. Сега караше този камион и наблюдаваше как Ан Хелд влиза в едно спряло такси пред централата на ЦРУ.

Когато таксито потегли, Мюлер изчака, търпелив като смъртта. Скоро след това чу шум от запален двигател. Бял форд седан се измъкна от мястото си от другата страна на улицата и мъжът от следобедната смяна зае позиция две коли зад таксито. Мюлер го последва в оживения трафик.

След няма и десет минути Хелд бе излязла от таксито и вървеше пеш. Мюлер познаваше добре този начин на действие. Тя отиваше на среща. Трафикът беше такъв, че опашката й не можеше да я последва с колата. Мюлер стигна до този извод преди другия, затова отби и паркира на Седемнайсета улица в забранена за паркиране зона, напълно спокоен, че никой няма да задава въпроси на шофьора на камион на компания за комунални услуги.

Като се измъкна от камиона, той извървя бързо разстоянието до мястото, където мъжът от следобедната смяна бе спрял край тротоара. Приближавайки се, той почука на прозореца на шофьора. Онзи плъзна надолу стъклото.

— Здрасти, приятел — рече Мюлер и го удари рязко точно под лявото ухо.

Онзи мигом се строполи в несвяст, Мюлер го понадигна, без да изпуска от поглед Хелд, която се отдалечаваше по улицата.

Ан Хелд и Карим се разхождаха из галерия „Коркоран“ на Седемнайсета улица. Впечатляващата колекция от произведения на изкуството бе приютена във великолепна бяла мраморна сграда, която Франк Лойд Райт бе определил като най-добре проектираното здание във Вашингтон. Карим се спря пред голямо платно на художника Робърт Бечтъл, чиято свръхнатуралистична композиция не можеше да разбере.

— Директорът подозира, че мишената на атаката е била фалшива — каза й Карим. — Това означава, че подозира, че данните от „Дуджа“, заловени и декодирани от „Тифон“, са дезинформация.

Ан бе шокирана.

— Откъде идват тези подозрения?

— Пилотите на миговете са допуснали сериозна грешка. Изстреляли са ракетите веднага след като американските хеликоптери сринаха изоставения комплекс. Заповедите им бяха да позволят на американците да извършат бомбардировката, но трябваше да се появят на мястото няколко минути по-късно, а те избързаха. Надявали са се мъглата да ги скрие от хеликоптерите, но американците успяха да я разпръснат с перките на машините. Сега Стария иска да проверя за изтичане на информация в ЦРУ.

— Мислех, че си убедил всички, че Хитнър е бил къртицата.

— Явно всички, освен него.

— Какво ще правим?

— Продължаваме по график.

Ан се огледа скришом, беше нервна.

— Не се притеснявай — успокои я той. — След като изгорихме Овъртън, взех предпазни мерки. Той си погледна часовника и се запъти към изхода. — Ела. Сорая Мур ще кацне след три часа.

Джон Мюлер, зад волана на камиона на „Потомак Илектрик“, бе само на една пресечка от галерия „Коркоран“. Сега той бе сигурен, че Ан Хелд има среща. Това би заинтригувало Лърнър, но не и него. След като я ликвидираше, нямаше да има значение с кого се е срещала.

Веднага щом видя Ан да излиза през официалния вход, той се вмъкна в трафика. Отпред бе светофарът на кръстовището с „Пенсилвания Авеню“. Все още светеше зелено, когато тя слезе по стълбите, но докато той се доближи, стана жълто. Пред него имаше една кола. Със свирене на гуми и ръмжене на двигател той потегли, закачи колата, докато минаваше покрай нея, прелетя на червено през кръстовището, сподирен от хор проклятия, гневни викове и клаксони.

Мюлер натисна до дупка педала на газта, докато летеше към Ан Хелд.

В страничното стъкло до шофьора светкавично се вряза куршум, чието свистене прозвуча като далечен камбанен звън. Мюлер нямаше време да осъзнае какво става, понеже куршумът се заби в слепоочието му и излезе от другата страна, отнасяйки половината му череп.