Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

До него достигаха звуци. В цялата централа цареше празнична атмосфера след новината, че ядреното съоръжение на Дуджа в Южен Йемен е било унищожено, макар да бяха дадени жертви. Директорът бе установил контакт с командир Дорф. Той и неговият екип от „скорпиони“ и морски пехотинци бяха единствените оцелели при атаката. Жертвите бяха доста — три хеликоптера „Чинук“ с екипажите им от морски пехотинци и „скорпиони“ на ЦРУ. Съоръжението се оказа добре защитено от два съветски мига, оборудвани с ракети „Сайдуиндър“. Хеликоптерът на Дорф бе свалил и двата след унищожаването на мишената.

Карим седна. Нервите му винаги се опъваха, когато се настаняваше на този стол.

— Сър, знам, че платихме висока цена, но вие изглеждате странно мрачен, като се има предвид успехът на мисията ни срещу „Дуджа“.

— Жалея за хората си, Мартин. — Стария изсумтя, сякаш пронизан от болка. — Не че не изпитвам облекчение и не се чувствам поне донякъде реабилитиран, след като ме въртяха на шиш във Военната зала. — Гъстите му вежди се събраха. — Но, казано между нас, имам чувство, че нещо не е наред.

Карим почувства тръпка на безпокойство да пробягва надолу по гърба му. Несъзнателно се премести към ръба на стола.

— Не разбирам, сър. Дорф потвърди, че съоръжението е понесло четири директни удара, всички от различен ъгъл. Няма съмнение, че е било напълно унищожено, заедно с двата вражески самолета, които са го защитавали.

— Това е вярно — кимна директорът. — И въпреки това…

Умът на Карим препускаше, обмисляйки възможностите. Директорът бе известен с добрата си интуиция. Едва ли би се задържал на поста си толкова дълго, само защото се бе научил да бъде изкусен политик. Карим знаеше, че би било глупаво просто да се опита да го успокои.

— Ако можете да бъдете по-конкретен…

Старият поклати глава.

— Де да можех.

— Нашите разузнавателни данни бяха точни, сър.

Директорът се облегна, потърка брадичката си.

— Ето какво ме смущава. Защо миговете са чакали да изстрелят ракетите едва след като съоръжението бе унищожено?

— Може би не са успели да излетят навреме. — Карим се движеше по тънък лед и го знаеше. — Чухте Дорф, имало е радиационна мъгла.

— Мъглата е била ниско над повърхността. Миговете са дошли отгоре. Мъглата не би могла да ги засегне. Ами ако умишлено са изчакали, докато съоръжението бъде унищожено?

Карим се опита да не обръща внимание на звънтенето в ушите си.

— Сър, в това няма логика.

— Има, ако съоръжението е било фалшива примамка.

Карим не можеше да допусне директорът или който и да е друг в ЦРУ да продължи да разсъждава в тази посока.

— Може и да сте прав, сър, сега, като се замисля. — Той се изправи. — Ще го проверя веднага.

Очите на Стария се вгледаха в него изпод гъстите вежди.

— Сядай, Мартин.

Мълчание се възцари в кабинета. Дори приглушените звуци, които се чуваха откъм коридорите, бяха изчезнали.

— Ами ако „Дуджа“ са искали да повярваме, че сме унищожили тяхното ядрено съоръжение?

Разбира се, че беше станало точно това. Карим се бореше да овладее пулса си.

— Знам, че пробутах на министър Холидей Тим Хитнър за къртица — продължи директорът. — Но това не означава, че го вярвам. Ако инстинктът не ме лъже, значи има и други възможности: или Хитнър е бил натопен от истинската къртица, или той не е бил единствената прогнила ябълка в нашата щайга.

— Всичко това са само предположения, сър.

— Тогава ги елиминирай, Мартин. Нека бъде твой приоритет. Използвай всички необходими ресурси. — Стария постави ръцете си на бюрото, подпря се на тях. Лицето му бе бледо и пепеляво. — Бог да ни е на помощ, Мартин, ако „Дуджа“ ни е подвела. Това ще означава, че не сме направили нищо. Напротив — те са на път да осъществят своята атака.

Мута ибн Азиз пристигна в Истанбул малко след пладне и първата му работа беше да се срещне с Несим Хатун. Хатун управляваше „Мираж Хамам“ — турска баня в квартал „Султанахмет“. Сградата беше стара и голяма, намираше се в една пряка недалеч от „Света София“ — внушителната църква, построена от император Юстиниан през 532 г. Заради местоположението си банята винаги беше пълна с народ, макар че цените бяха по-високи от тези в не толкова туристически части на града. Банята функционираше от дълги години, още преди Хатун да се роди.

Той се гордееше с факта, че бе подкупил точно когото трябва и бизнесът му бе подробно описан в най-добрите туристически справочници. Банята му осигуряваше добър живот, особено по турските стандарти. Но това, което го направи милионер, бе работата му за Фади.