Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Придружаващият ги „Чинук“ се гмурна надолу и перките му се врязаха в радиационната мъгла, разпръсквайки я.

— Там! — изкрещя Лаури.

Дорф видя група от шестима въоръжени мъже. Стреснати, те гледаха нагоре. Очите му проследиха пътеката, по която вървяха те, видя струпване на ниски, подобни на бункери сгради. Те приличаха на обичайните постройки в терористичен тренировъчен лагер. Именно така „Дуджа“ би замаскирала базата си.

Спуснал се ниско над земята, чинукът откри огън със своите автоматични оръдия М230. Последва градушка от 23-милиметрови снаряди. Мъжете паднаха на земята, откриха ответна стрелба, разпръснаха се, пак направиха опит да стрелят, но бяха покосени.

— Да вървим! — каза Дорф в микрофона си. — Комплексът е на половин километър оттук.

Хеликоптерът „Чинук“ пикира. Дорф чу как другите две машини излизат от периметъра, който охраняваха, и се насочват след тях.

— Изкарайте ракетите „Хелфайър“! — нареди Дорф. — Искам по една ракета от всеки хеликоптер, изстреляна по мой сигнал. Ако стреляме под различен ъгъл, и най-силно укрепените стени ще се сринат.

Другите три хеликоптера се приближаваха към целта.

— По мой знак — излая Дорф. — Сега!

Четири ракети „Хелфайър“ бяха изстреляни от долната част на хеликоптерите. Те се врязаха в комплекса от сгради, взривявайки се секунди една след друга. Изригна огнено кълбо. Ударната вълна разтърси хеликоптера. Големи облаци от катраненочерен дим се издигнаха от мишената.

След това настана ад.

Докато чакаше на опашка на международното летище „Ататюрк“, за да се качи на полета си за Вашингтон, Сорая извади мобилния си телефон. Откакто се раздели с Борн, ситуацията в централата не й излизаше от ума. Борн беше прав. Фалшивият Линдрос се беше поставил в перфектна позиция. Но защо си е направил толкова труд, за да проникне в ЦРУ? Заради разузнавателните данни? Едва ли. Фади бе достатъчно умен, за да знае, че няма начин неговият човек да пробие железните мерки за сигурност на ЦРУ и да изнесе информация. Значи явно проникването има за цел да попречи на усилията на „Тифон“ да спре „Дуджа“. За Сорая това означаваше план за атака. Активна дезинформация. Защото ако служителите на ЦРУ се втурнеха в безсмислено преследване, Фади и неговите хора можеха да се промъкнат незабелязани в САЩ. Това бе класическо подвеждане, най-старият трик. И често най-ефективният.

Борн я предупреди да не се свързва с директора, така че й оставаше следващата възможност: да се обади на Ан Хелд. Знаеше, че може да каже всичко на Ан, която щеше да намери начин да информира Стария, без никой друг да разбере. Това на практика щеше да изолира къртицата — който и да беше той.

Сорая се придвижи напред на опашката. Пътниците вече се качваха. Тя премисли идеята си още веднъж, след това набра личния номер на Ан. Телефонът звънеше ли звънеше и тя се улови, че се моли Ан да отговори. Не смееше да остави съобщение на гласовата поща, нито дори да предаде на Ан да я потърси. На седмото позвъняване Ан вдигна.

— Ан, слава богу! — Опашката се движеше бързо напред. — Сорая е. Слушай, имам много малко време. Връщам се във Вашингтон. Не казвай нищо, докато не свърша. Открих, че този Мартин Линдрос, който Борн доведе от Етиопия, е измамник.

— Измамник ли?

— Чу ме.

— Но това е невъзможно.

— Знам, че звучи безумно.

— Сорая, не знам какво е станало с теб, но повярвай ми, Линдрос си е съвсем истински. Дори мина през сканирането на ретината.

— Моля те, остави ме да довърша. Този човек — който и да е той — работи за Фади. Той е изпратен, за да ни отклони от следата на „Дуджа“. Ан, трябва да кажеш на Стария.

— Сега съм сигурна, че сте полудели. Ако кажа на Стария, че Мартин Линдрос е подставено лице, той ще накара да ме приберат в лудницата.

Сорая беше почти на изхода. Нямаше време.

— Ан, трябва да ми повярваш. Трябва да намериш начин да го убедиш.

— Трябва ми доказателство. Нещо съществено — каквото и да е.

— Но аз не…

Ан грабна химикал.

— Дай ми данните на полета си. Ще те посрещна на летището. Ще измислим нещо заедно, преди да отидем в централата.

Сорая й продиктува номера на полета си и времето за пристигане. Кимна към служителя на изхода, като му подаде бордната си карта.

Ракетите „Сайдуиндър“ изникнаха сякаш от нищото.

— Отдясно — изкрещя Дорф, но алармите пищяха във вътрешността на хеликоптера. Той видя как в най-нисколетящия „Чинук“ се забива ракета. Машината избухна в огнена топка и се стопи сред гъстия дим, издигащ се над разрушените сгради. Вторият хеликоптер бе улучен в опашката, докато се опитваше да избегне атаката. Цялата задна част се откъсна, кабината се килна настрани и се завъртя по спирала към бушуващия ад долу.