— Това е ужасно, Джейсън. Сякаш някой е ровил из главата ти. Сорая постави ръка на рамото му. — Как се бориш с това?
— Всъщност не мога. Поне докато не намеря човека, който ми стори това.
Умът му незабавно се върна към разговора с фалшивия Съндърланд. Снимката на бюрото на красивата блондинка, която Съндърланд бе нарекъл Катя. Дали това бе част от прикритието? Борн отвори ума си, чу отново тона в гласа на Съндърланд. Не, той бе искрен за жената. Тя поне бе истинска за мъжа, който се бе представил като Алън Съндърланд.
А освен това акцентът на доктора… Борн си спомни, че го беше определил като румънски. Така че ето фактите: румънец, специалист по възстановяване на паметта, чиято съпруга се нарича Катя. Катя изглеждаше толкова спокойна пред фотоапарата, че нищо чудно да е модел или бивш модел. Всички тези частици и парченца не означаваха твърде много, помисли си той, но бе малко по-добре от съвсем нищо.
— Сега нека се върнем към началото.
Пръстите му летяха по клавиатурата. Малко по-късно изкара информация за Абу Сариф Хамид ибн Ашеф ал Уахиб, основателя на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“.
— Той се е оженил преди 33 години за Мойра Каргил, най-малката дъщеря на Саймън и Джаки Каргил от рода Каргил и Денисън, известни меценати. Семейство Каргил са важна част от лондонското общество. Те твърдят, че могат да проследят потеклото си до времето на Хенри Осми. — Пръстите му продължиха танца си, мониторът бълваше още информация. — Мойра е родила три деца на Хамид ибн Ашеф: Абу Гази Надир ал Джамух ибн Хамид бил Ашеф ал Уахиб, по-малкия му брат Карим ал Джамил ибн Хамид ибн Ашеф ал Уахиб, който между другото е поел ръководството на компанията същата година, когато аз и ти бяхме за пръв път в Одеса.
— Две седмици след като простреля Хамид ибн Ашеф — каза Сорая иззад рамото му. — А третото дете?
— Стигам и до това. — Борн плъзна надолу страницата на екрана. — Ето. Най-малката е дъщеря. — Той спря, сърцето му биеше в гърлото. Той изрече името й със свито гърло. — Сара ибн Ашеф. Починала.
— Нашата Сара — пое дъх Сара в ухото му.
— Така изглежда. — Изведнъж всичко си дойде на мястото. — Боже мой, Фади е един от синовете на Хамид ибн Ашеф.
Сорая изглеждаше зашеметена.
— Най-големият, предполагам, след като Карим е поел ръководството на „Интегрейтид“.
Борн си спомни сблъсъка си с Фади в прибоя на Черно море. Дълго време чаках този момент — бе казал Фади. Дълго време, за да те погледна отново в лицето. Дълго време, за да си отмъстя. Когато Борн го бе попитал какво има предвид, Фади бе изръмжал: Не може да си го забравил — не и това. Той би могъл да говори само за едно нещо.
— Аз убих сестра им — каза Борн, облягайки се назад. — Затова са ме въвлекли в разрушителния си план.
— Все още обаче сме далеч от това да разкрием самоличността на човека, представящ се за Мартин Линдрос — каза Сорая.
— Не се знае дали са запазили Мартин жив. — Борн отново насочи вниманието си към компютъра. — Но можем да намерим нещо за другия измамник. — Борн бе отворил уебстраницата на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“. На нея бяха изброени служителите на холдинга, включително тези от отдела за проучване и развитие, пръснати в повече от дванайсет страни.
— Ако търсиш човека, представил се за доктор Съндърланд… това е все едно да търсиш игла в купа сено.
— Не е задължително — каза Борн. — Не забравяй, този човек бе специалист.
— По възстановяване на паметта.
— Точно така. — Тогава Борн си спомни друга част от разговора си със „Съндърланд“: — И по миниатюризация.
Имаше десетима лекари, които работеха в подобни области. Борн ги разгледа в мрежата един по един. Нито един от тях не беше човекът, извършил процедурата върху него.
— Сега какво? — попита Сорая.
Той затвори страницата, прехвърли се на архива с новините за компанията. Петнайсет минути ровене в статии за обявени сливания, разделяния, тримесечни доклади за печалби и загуби, наемания и уволнения на служители най-после го доведоха до материал за доктор Костин Вейнтроп, специалист по биофармацевтични нанотехнологии, сканираща микроскопия и молекулярна медицина.
— Изглежда, че доктор Вейнтроп е бил безцеремонно изхвърлен от „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“ за предполагаема кражба на интелектуална собственост.
— Това не би ли трябвало да го зачеркне от списъка?
— Точно обратното. Помисли си. Официалното уволнение е попречило на Вейнтроп да си намери работа в законна лаборатория, да заеме преподавателско място в университет. Паднал е от върха и е потънал в забвение.
Читать дальше