Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Как е брат ти? Надявам се, че като гледа през моето око, ще придобие различна перспектива. Може би вече няма да се стреми толкова настървено към унищожението на Запада.

— Наистина ли искаш да говорим за унищожение, Мартин? Ами тогава би трябвало да обсъдим насилственото налагане на една култура, която прикрива упадъка на своето преситено население, забравило значението на думата жертва. Да поговорим за американската окупация в Близкия изток, за умишленото унищожаване на древни традиции.

— Тези традиции явно включват взривяването на религиозни статуи, ако си припомним какво направиха талибаните в Афганистан. Както и убиването с камъни на жени, извършили прелюбодеяние, докато техните любовници се измъкват безнаказано.

— Аз, който съм саудитец бедуин, имам толкова общо с талибаните, колкото и ти. А що се отнася до прелюбодейките, ислямският закон трябва да се спазва. Ние не сме отделни личности, Мартин, а част от една семейна общност. Честта на нашите семейства живее в нашите дъщери. Ако нашите сестри са посрамени, тогава срамът се разпростира върху всички в семейството, докато жената не бъде премахната.

— Да убиваш собствената си плът и кръв? Това е нечовешко.

— Защото вие не го практикувате. — Фади кимна. — Пий.

Линдрос вдигна чашата до устните си и пресуши кафето на една глътка.

— Трябва да го сърбаш, Мартин. — Фади напълни отново чашата на Линдрос, след което изпи своята на кафето с три малки, сладостни сръбвания. С дясната ръка си взе фурма, потопи я в ароматното масло и я мушна в устата си. Дъвчеше бавно, замислено, после изплю продълговатата гладка костилка. — Опитай, няма да сбъркаш. Фурмите са не само вкусни, но и питателни. Знаеш ли, че Мохамед обичал да разнообразява постите си с фурми? Така правим и ние, защото това ни доближава до неговите идеали.

Линдрос го наблюдаваше спокойно и мълчаливо, все едно беше на бдение.

Фади избърса дясната си ръка с малка кърпа.

— Знаеш ли, баща ми правеше кафе от сутрин до късно вечерта. Това е най-големият комплимент, който бих могъл да му направя — на него или на който и да е бедуин. Това означава, че е щедър мъж. — Той напълни отново чашата си с кафе. — Баща ми обаче вече не може да прави кафе. Всъщност вече не може да прави нищо, освен да гледа втренчено в пространството. Майка ми му говори, но той не може да отвърне. Знаеш ли защо, Мартин? Защото името му е Абу Сариф Хамид ибн Ашеф ал Уахиб.

При това единственото око на Линдрос потрепна леко.

— Да, така е — каза Фади. — Хамид ибн Ашеф. Мъжът, когото Джейсън Борн по твоя заповед бе изпратен да убие.

— Значи затова ме залови.

— Така ли си мислиш?

— Това не беше моя мисия, глупако. По това време аз дори не познавах Джейсън Борн. Тогава шеф му беше Алекс Конклин, а Конклин е мъртъв. — Линдрос започна да се смее.

Без никакво предупреждение Фади скочи през масата и го сграбчи за ризата. Разтърси го толкова силно, че зъбите на Линдрос изтракаха.

— Мислиш се за много умен, Мартин. Но сега ще си платиш за това. Двамата с Борн ще си платите.

Фади сграбчи Линдрос за гърлото, сякаш имаше намерение да му извади гръкляна. Очевидно се наслаждаваше на усилията на Линдрос да си поеме дъх.

— Борн е все още жив, както ми казаха, но е на ръба. Аз обаче знам, че той ще прекоси земята и небето, за да те открие, особено ако смята, че аз също ще бъда тук.

— Какво… какво смяташ да правиш? — Линдрос едва успя да изрече думите.

— Ще му дам информацията, от която се нуждае, за да те намери тук, в Миран Шах. И когато го направи, аз ще те изкормя пред очите му. След това ще се заема с него.

Фади застана лице в лице срещу Линдрос, взирайки се в лявото му око, сякаш за да открие всички неща, които другият криеше от него.

— Накрая Борн ще иска да умре, Мартин. Не се съмнявай в това. Но за него смъртта няма да дойде бързо. Преди да издъхне, ще се уверя, че ще види ядреното унищожение на американската столица.

Спускат ковчега в гроба. Неясни отражения танцуват по дръжките, по табелката, поставена на капака, се гонят светли отблясъци. Свещеникът прави категоричен жест и ковчегът увисва неподвижно във въздуха. Елегантен и спретнат в своя костюм, духовникът се накланя над дупката толкова, че Борн очаква да го види как полита. Но той не пада. Вместо това с поразителен изблик на свръхчовешка сила издърпва рязко капака на ковчега.

— Какво правите? — пита Борн.