Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— С мен съпругата ви е в безопасност, докторе — каза му Фади, когато Мута ибн Азиз и брат му се появиха в Миран Шах, влачейки Вейнтроп след себе си. — В по-голяма безопасност откъдето и да било на тази планета. — И за да го докаже, показа на Вейнтроп видеозапис на Катя, направен преди броени дни. — Катя плачеше и молеше съпруга си да дойде да я вземе. Вейнтроп не сдържа сълзите си. След това избърса очи и прие предложението на Фади. Но в погледа му остана да виси неясна сянка.

След като доктор Сенарз отведе Вейнтроп, за да започне работата си в лабораториите на Миран Шах, Фади се обърна към братята Азиз.

— Как мислите, ще направи ли това, което искаме от него?

Двамата бяха единодушни.

— Ще направи всичко, което поискаме от него.

Но това бе последният проблем, по който постигнаха съгласие по време на четиридневното пребиваване в каменния град, вкопан дълбоко под голата планинска пустош на границата между Западен Пакистан и Афганистан. Из тези планински проходи човек можеше спокойно да се пребие — както и ставаше на практика, и това важеше и за най-добре обучените и тежковъоръжени войници. Миран Шах бе смъртоносна земя, в която никой представител на пакистанското правителство и на армията не смееше да навлезе. Талибани, „Ал Каида“, „Световен джихад“, мюсюлмански фундаменталисти от всякакъв вид — Миран Шах гъмжеше от терористи, много от тях враждебно настроени един към друг. Една от най-успешните американски лъжи беше, че всички терористични групи са координирани, че са контролирани от един или двама, дори шепа мъже. Това беше нелепо, имаше толкова много стари вражди между отделните религиозни общности, толкова много различни цели, които си противоречаха. Въпреки това митът остана. Фади, който бе получил образованието си на Запад и беше специалист по проблемите на масовата комуникация, използва лъжата на американците срещу самите тях, за да издигне репутацията на „Дуджа“, наред със своята собствена.

Докато Мута ибн Азиз водеше Катя по коридорите, за да я отведе на срещата с Фади и съпруга й, мислите му бяха насочени изцяло към фундаменталния разрив, разделил него и брат му. Двамата се бяха разминали още преди три години и времето само бе задълбочило позициите им. Разривът си имаше име: Сара ибн Ашеф, единствената сестра на Фади и Карим ал Джамил. Убийството й бе променило целия им живот, бе породило тайни, лъжи и враждебност, които не бяха съществували дотогава. Смъртта на Сара съсипа две семейства — както по очевидни, така и по прикрити начини. След тази нощ в Одеса, когато ръцете й отскочиха във въздуха и тя се строполи на калдъръмения площад, с живота на Мута ибн Азиз и брат му беше свършено. Външно те действаха, сякаш нищо не се е случило, но вътрешно мислите им никога повече не тръгнаха в една посока. Те бяха загубени един за друг.

Мута ибн Азиз свърна зад поредния ъгъл и видя брат си да се показва на прага на една стая и да го вика с ръка. Мута мразеше този жест — все едно учител вика ученик, който предстои да бъде смъмрен.

— А, ето те — каза Абуд ибн Азиз, сякаш брат му бе свил на погрешен завой и сега закъсняваше.

Мута ибн Азиз се изхитри да не обръща внимание на Абуд ибн Азиз и мина покрай него, като побутна Катя през прага.

Стаята бе голяма, макар и по необходимост с нисък таван. Тя бе мебелирана само с най-необходимото: шест пластмасови стола, поцинкована маса, шкафове по лявата стена, плюс мивка и един-единствен електрически котлон.

Фади стоеше, обърнат към тях. Ръцете му бяха върху раменете на доктор Вейнтроп, който седеше, очевидно не по своя воля, на един от столовете.

— Катя! — извика докторът, като я видя. Лицето му светна, но искрата в очите му бързо угасна, когато се опита и не успя да отиде при нея.

Фади оказа нужния натиск върху Вейнтроп и го задържа на място, после кимна на Мута ибн Азиз, който пусна младата жена. Тя се втурна към съпруга си с неразбираем вик и коленичи пред него.

Вейнтроп я погали по косата и лицето, пръстите му обходиха всяка нейна черта, сякаш имаше нужда да се увери, че тя не е мираж, че не е двойник. Беше видял какво стори доктор Андърски с лицето на Карим ал Джамил. Защо да не направи същото и с друга рускиня, превръщайки я в Катя, готова да го излъже по тяхна заповед?

Откакто Фади го „вербува“, Вейнтроп разви подчертана склонност към параноя. Всичко се въртеше около заговора да бъде тотално подчинен — в това отношение параноичните му страхове не бяха далеч от истината.